Абонирай се и Получи Моя Шаблон за Извличане на Ценности.

Ето какво: няма гаранции за успех. Всъщност, красотата на успеха е точно в това - не ти е гарантиран. Затова работиш с това, което гарантирано имаш - сърцето си, душата си, всяка частица от теб. Себе си.

Много хора се опитват да изградят непоклатим начин на мислене, като се фокусират директно върху... мисленето. Звучи логично. Само че това те прави още по-несигурен и самонаблюдаващ се. Всички тези съвети, които звучат много добре - повече воля, повече дисциплина, контрол на емоциите, ледени душове - в крайна сметка или се провалят, или, още по-зле - работят, но ти пак се чувстваш празен и нещастен отвътре.

Когато стане напечено, съзнателният ти ум просто изключва. Нервната ти система се връща към автопилота, изпълнявайки най-старите, най-практикувани модели, които има в базата си данни.

В крайна сметка, няма значение дали имаш достатъчно воля. Става дума за това дали работиш на точното ниво. Навиците ти не са показатели за характера ти или какъв човек си. Те са данни, показващи структурата на твоето подсъзнание. Тези чувства определят действията ти. А действията ти определят резултатите, които получаваш в живота.

Всичко върви нормално. Разменяте си съобщения. Срещате се. Разговаряте. И изведнъж... тишина. Пълна, абсолютна тишина. Сякаш човекът просто се е изпарил от лицето на земята. Без обяснение. Без "Съжалявам, но това не работи за мен". Просто... нищо.

Ако нашата нервна система може да бъде "програмирана" да създава негативни реакции (като алергии), не можем ли да използваме същия принцип, за да програмираме по-желани реакции Когато някой не е съгласен с теб, оспорва те или прави нещо, което няма смисъл за теб в момента, нервната ти система го засича като заплаха. Перспективата ти се стеснява (тунелно виждане и мислене). Защитите ти се активират. И изведнъж вече не се опитваш да общуваш. Искаш да победиш, да се защитиш, да

Денят започва съвсем нормално, докато някое дребно, незначително събитие - разлято кафе, заядлив коментар, задръстване - не задейства лавина от негативизъм. Изведнъж всичко изглежда сиво, всяка задача е непосилна, а всеки разговор е на ръба на скандала.

Tрадиционните диети са създадени да се провалят. Те са временно решение на постоянен проблем. Все едно да се опитваш да поправиш теч в покрива, като слагаш кофа под него.

Мозъкът ти е програмиран да забелязва заплахите и да мисли негативно. Това не е дефект – това е функция, която е помогнала на предците ни да оцелеят. Но в съвременния свят, където повечето от нас не се сблъскват с физически опасности ежедневно, тази функция може да създаде повече проблеми, отколкото да разреши.

Представи си съзнанието си като монета с две страни. От едната страна е Uptime (или Външен фокус/Активност) - състоянието, в което вниманието ти е насочено изцяло навън, към света около теб. От другата страна е Downtime (или Вътрешен фокус/Престой) - състоянието, в което потъваш във вътрешния си свят на мисли, чувства и спомени.

В основата на желанието за отмъщение лежи едно конкретно вярване: "Ти ме накара да се чувствам зле и за да се възстанови балансът, аз трябва да те накарам да се чувстваш зле." Това е деформирана система от вярвания за причинно-следствените връзки.

Целта на мозъка ти не е да се променя и развива. Мозъкът ти е програмиран да пести енергия. Това е заложено в него от милиони години еволюция. И знаеш ли кое изисква най-малко енергия...

Разделите са едни от най-болезнените емоционални преживявания, през които минаваме като хора. И въпреки че всички интуитивно знаем колко е трудно, малко от нас разбират защо точно боли толкова много и какво можем да направим, за да преминем през този процес по-лесно.Някои хора прекарват години в психотерапия без видим резултат, докато други решават същите проблеми за няколко сесии с НЛП. И не, не става въпрос само за скорост...

Случвало ли ти се е някой да те критикува и ти да се чувстваш все едно са те ударили с юмрук в корема? Онова усещане, когато думите се забиват толкова дълбоко и остават там с дни, седмици, а понякога с години?

Замислял ли си се защо някои хора сякаш винаги са щастливи, дори когато животът им поднася предизвикателства? А други, дори заобиколени от изобилие и възможности, постоянно виждат чашата наполовина празна… и тя им празнее все повече с всеки изминал ден?

Има нещо, което образователната система и повечето курсове за личностно развитие пропускат да ни учат – истинското предимство в живота не идва от това колко си умен технически или колко дипломи имаш закачени на стената.

Разочарованието, неприятните спомени, тревогите - всичко това се случва, когато оставиш мозъка си да работи без надзор. Хората отделят повече време да се научат как да използват пералнята си, отколкото как да използват мозъците си. Не се набляга много върху съзнателното използване на ума по начини, различни от тези, които вече умеем.

Спомняш ли си онзи момент, в който си казваш: „Край, време е за промяна! От днес ставам нов човек – ще тренирам всеки ден, ще чета по 50 кни

Сърцето ти препуска диво, потиш се, ръцете ти треперят и колкото и да се мъчиш да дишаш дълбоко въздухът не ти достига, страхът изцяло те об