Абонирай се и Получи Моя Шаблон за Извличане на Ценности.

Една от най-фундаменталните метапрограми е „Вътрешна срещу Външна референция" - механизмът, чрез който решаваме дали сме се справили добре и откъде черпим доказателства за собствената си стойност и успех.

Ето нещо, което повечето мъже не разбират: жените, особено в ролята си на майка, са програмирани да разиграват най-страшните сценарии в главите си. Това не е дефект - това е функция. Някога, когато мъжете са били на лов, се е налагало жените да пазят децата и семейното огнище. За да го правят ефективно, мозъкът им е развил способността да предвижда всички възможни опасности.

Метапрограмата за Външно поведение е аналогова (скáла), не е дигитална (on/off). Не е "включена/изключена". Представи си я като плъзгач - точно като онези стари регулатори на звука от касетофоните от 80-те. От едната страна е пълната ориентация навътре към себе си (интровертност), от другата - пълната ориентация навън към другите (екстровертност). И повечето хора са някъде по скáлата, с естествена склонност към някоя от посоките.

Всичко върви нормално. Разменяте си съобщения. Срещате се. Разговаряте. И изведнъж... тишина. Пълна, абсолютна тишина. Сякаш човекът просто се е изпарил от лицето на земята. Без обяснение. Без "Съжалявам, но това не работи за мен". Просто... нищо.

Мозъкът ни не е проектиран за разбиране. Той е създаден за оцеляване. Когато някой не е съгласен с теб, оспорва те или прави нещо, което няма смисъл за теб в момента, нервната ти система го засича като заплаха. Перспективата ти се стеснява (тунелно виждане и мислене). Защитите ти се активират. И изведнъж вече не се опитваш да общуваш. Искаш да победиш, да се защитиш, да докажеш, че си прав.

Щом прекрачиш прага на родния дом, сякаш се връщаш 20 години назад. Изведнъж се оказваш въвлечен в същите стари спорове, чувстваш същата вина, ако откажеш нещо и усещаш как самообладанието ти се изпарява само след един коментар на родителите или роднините ти.

Мислиш, че можеш да четеш хората като отворена книга. Всички го мислим. И вярваш, че интуицията ти за другите е безпогрешна. Но имам една новина за теб. Всички се лутаме в мъгла от когнитивни предубеждения.

Една от най-големите причини за вътрешните ни конфликти е, че се опитваме да удовлетворим всичките си ценности едновременно. А това просто не е възможно. И не, не става въпрос само за скорост...

Разделите са едни от най-болезнените емоционални преживявания, през които минаваме като хора. И въпреки че всички интуитивно знаем колко е трудно, малко от нас разбират защо точно боли толкова много и какво можем да направим, за да преминем през този процес по-лесно.Някои хора прекарват години в психотерапия без видим резултат, докато други решават същите проблеми за няколко сесии с НЛП. И не, не става въпрос само за скорост...

Опитваш се да накараш партньора си да излезете на кино, детето ти да си оправи леглото или колегата да ти помогне с проект... и се сблъскваш със стена от съпротива. Не е ли странно? Знаеш какво искаш да кажеш, имаш логични аргументи, но нещо просто не сработва. Сякаш говориш на чужд език. Истината е, че влиянието и убеждаването не са въпрос на късмет или вродена дарба – те са умения, които можеш да овладееш.

Случвало ли ти се е някой да те критикува и ти да се чувстваш все едно са те ударили с юмрук в корема? Онова усещане, когато думите се забиват толкова дълбоко и остават там с дни, седмици, а понякога с години?

Срещал ли си хора, които сякаш изсмукват цялата ти енергия? Които те карат да се чувстваш едновременно и привлечен и изцеден? Някой, който в един момент те кара да се чувстваш като най-специалния човек на света, а в следващия – като пълно нищожество?

Aко искаш хората наистина да те харесват и уважават, трябва да спреш да се опитваш да бъдеш "мил" на всяка цена. Звучи противоречиво, нали? Но помисли за момент: уважаваш ли наистина хора, които нямат собствено мнение и винаги се съгласяват с всичко, което кажеш? Или по-скоро уважаваш тези, които имат ясни граници и ценности?

Когато някой е пасивно-агресивен към теб, той всъщност се опитва да наложи своята рамка върху твоята реалност. И ако е наистина добър в това (а повечето пасивно-агресивни хора са истински майстори), ти дори няма да забележиш какво се случва.Представи си следното: в разгорещен спор си с някого и си АБСОЛЮТНО убеден, че ти си правият. Имаш онова усещане, че другият просто не те разбира, че ако само за момент можеше да ...

Убеждението, че съм забавен ме кара да се държа според убеждението си и ставам забавен. Убеждението, че съм сремежлив, ме прави срамежлив. Убеждението, че съм съпричастен... сещате се?!. Убеждението, че съм стойностен, убеждението, че съм .... , ме кара да бъда.

Какво кара човека да казва едно, а пък да прави съвсем друго? Защо някои хора изглеждат така, все едно се оплакват, а не предприемат нищо...