Защо ограничената гледна точка създава ограничени връзки

Случвало ли ти се е да си насред разговор, напрежението да расте, да си абсолютно сигурен, че ти си правият, и че другият нищо не схваща? Умът ти препуска в търсене на контрааргументи, а пропастта между вас сякаш става все по-голяма с всеки логичен довод, който даваш.

Защо се случва това? Защото в тези моменти ти се заключваш в една-единствена, ограничена перспектива - твоята собствена. И това може да ти коства връзката, която всъщност е истинския смисъл на всяка комуникация.

А сега си представи, че можеш да погледнеш всяка ситуация от различни перспективи. Не просто да "разбереш и двете страни" по някакъв неясен, добронамерен начин, а да можеш да преживееш ситуацията от напълно различна гледна точка.

Защо се заключваме в една перспектива

Мозъкът ни не е проектиран за разбиране. Той е създаден за оцеляване.

Когато някой не е съгласен с теб, оспорва те или прави нещо, което няма смисъл за теб в момента, нервната ти система го засича като заплаха. Перспективата ти се стеснява (тунелно виждане и мислене). Защитите ти се активират. И изведнъж вече не се опитваш да общуваш. Искаш да победиш, да се защитиш, да докажеш, че си прав.

Това засядане в една гледна точка не е дефект на характера ти. То е биология. Но си има цена.

Когато можеш да гледаш на ситуацията само от собствената си гледна точка, пропускаш съществена информация. Интерпретираш поведението на другия през своите филтри, не отчиташ неговите. Съдиш за мотивите му на база на това какво би означавало това за теб, ако го направиш. И тъй като обработваш ограничени данни, много често реакциите ти влошават нещата още повече.

Истинският проблем не е, че не сте съгласни за фактите. Проблемът е, че не сте съгласни какво означават тези факти.

Всеки от вас работи със собствената си карта на реалността, и когато тези карти не се припокриват, комуникацията се разпада. В една и съща ситуация родителят вижда неподчинение, тийнейджърът - контрол. Мениджърът вижда съпротива, екипът вижда, че е игнориран. Една и съща ситуация, напълно различни интерпретации. Напълно различни светове.

И това се случва навсякъде. Лидери, които не могат да разберат защо екипът им не поема инициатива. Родители и тийнейджъри, които говорят на напълно различни езици. Партньори, които въртят един и същ спор с години, защото никой не забелязва какво всъщност иска другият.

Моделът винаги е един и същ: ограничените гледни точки създават ограничени разговори.

Какво представляват трите начина за възприемане на ситуацията

В Невро-лингвистичното Програмиране (НЛП) тези три различни начина да погледнем на ситуациите се наричат "позиции на възприятие" (perceptual positions).

Позициите на възприятие са трите различни гледни точки, които можеш съзнателно да заемеш във всяка ситуация. Защото мъдростта е в пресечната точка на различните перспективи.

Ето как работи. Във всяко взаимодействие винаги има поне три позиции, които действат едновременно: твоята, тяхната и връзката между вас. Повечето хора прекарват целия си живот заключени в първата. Позициите на възприятие ти дават ключа да се движиш между тях съзнателно.

Първа позиция е твоята собствена перспектива. Ти си напълно “в себе си”, гледаш през собствените си очи, изпитваш собствените си чувства, говориш собствената си истина. Тук знаеш какво искаш, чувстваш каквото чувстваш и защитаваш това, което е важно за теб.

Втора позиция е перспективата на другия човек. Поставяш се на негово място, не за да се съгласиш с него, а за да разбереш как изглежда светът от там, където стои той. Поглеждаш себе си през неговите очи. Усещаш това, което усеща той. Разбираш страховете му, логиката му.

Трета позиция е обективният страничен наблюдател. Когато напълно се абстрахираш от ситуацията и наблюдаваш взаимодействието, сякаш си неутрален свидетел. Оттук можеш да видиш модели, които са невидими, когато си вътре в разговора. Забелязваш какво пропускат и двамата. Достигаш до мъдрост, до която нито една от въвлечените перспективи сама по себе си не може да постигне.

Всяка позиция разкрива информация, до която другите нямат достъп. А способността да се движиш съзнателно между тях? Тя е това, което отличава хората, които се справят с лекота с конфликтите, от тези, които остават заклещени в тях.

Разбиране на трите позиции на възприятие

Първа позиция: Твоят опит

Първата позиция си ти, напълно в собственото си тяло, гледащ през собствените си очи. Когато си в нея, използваш език като "Имам нужда", "Чувствам", "Искам". Ти си асоцииран, което означава, че си вътре в преживяването, а не го наблюдаваш отстрани.

Тази позиция е чудесна, за да осъзнаеш собствената си истина, да поставиш граници или да усетиш това, което наистина чувстваш. Тя е изключително важна за самоосъзнаването и самоприемането. Без здрава първа позиция си просто хамелеон. Нагаждаш се към предпочитанията на всички останали и губиш връзка със себе си, кой си ти всъщност.

Но първата позиция има и своите ограничения.

Когато постоянно гледаш през собствената си перспектива, не можеш да видиш как другите те възприемат. Пропускаш напълно валидните им аргументи, защото си фиксиран върху защитата на своите. Интерпретираш действията им, сякаш имат твоите ценности, твоята история, твоите намерения. А те ги нямат, техните са други.

Например мениджър, заседнал в първа позиция може да разсъждава така: "Трябва ми удължаване на срока, защото съм претоварен и това претоварване е непродуктивно." Това е вярно. Това е реално. Но е и непълно.

Втора позиция: Техният опит

Втората позиция е когато се “пренесеш” в тялото на другия човек и погледнеш света през неговите очи. Заемеш неговата поза. Усещаш натиска, на който е подложен. Поглеждаш обратно към себе си, "теб", който е застанал ей там, и забелязваш как изглежда този “ти” оттук.

Това е позицията на емпатията. Не съчувствената, сантиментална емпатия, а чисто оперативна и информативна. Способността да разгледаш детайлно картата на другия човек, за да си наясно как би реагирал и от какво всъщност има нужда.

Втората позиция ти служи, когато се опитваш да повлияеш на някого, да разрешиш конфликт или да разбереш защо нещо, което ти се струва очевидно, не достига до него. Добрите търговци често посещават тази позиция. Също и умелите терапевти, преговарящи и лидери, способни да обединяват разнородни екипи.

Рискът на втората позиция е свръхидентификацията. Някои хора прекарват толкова много време в обувките на другите, че губят достъп до своите собствени. Те взимат решения въз основа на това, което другите искат. Те постоянно се приспособяват. Стават толкова добри в това да се поставят на мястото на всички останали, че забравят, че имат и свое.

От втора позиция, мениджърът от предишния пример може да забележи, че когато казва "Претоварен съм", шефът му чува "Неспособен съм да се справя с тази роля." Шефът не греши, че чува това. Той работи с различни данни, различни страхове, различен организационен натиск. Втората позиция би ти позволила да забележиш тази разлика.

Трета позиция: Страничният наблюдател

Третата позиция е мухата на стената. Безпристрастният, дистанциран свидетел. Абстрахираш се напълно от ситуацията и наблюдаваш двамата отстрани, сякаш гледаш филм.

Оттук не защитаваш нищо и никого. Нямаш отношение. Просто забелязваш модели.

Какво се случва под повърхността? Какво наистина иска всеки от участниците, но не го казва? Какво пропускат и двамата?

Тази позиция ти дава яснота. Тук имаш перспектива, която ти позволява да дадеш наистина полезен съвет на самия себе си, вместо да продължаваш да се въртиш на въртележката на емоциите. От тази позиция можеш да забележиш, че тези двамата, които мислят, че са в опозиция, може би искат едно и също. И че просто използват различни стратегии, за да го постигнат.

Ограничението на третата позиция е емоционалната дистанцираност. Ако останеш за постоянно в нея, ще бъдеш рационален, обективен и вероятно малко труден за “свързване”. Хората ще те възприемат като студен. Ще анализираш всичко и повечето хора ще те определят като безчувствен, неемоционален.

В примера с мениджъра, третата позиция може да забележи следното: и мениджърът, и шефът искат проекта да успее. Мениджърът иска време. Шефът е разколебан за способностите му. Никой не казва за какво всъщност се притеснява. Разговорът се случва на повърхността, докато истинските проблеми остават скрити. Това е видът прозрение, което дава третата позиция на възприятие.

Как да практикуваш позициите на възприятие: Методът

Ето как всъщност да го направиш. По-ефективно е, когато реално се движиш в пространството, но можеш да го адаптираш, като просто си представяш, че го правиш физически.

Настройка: Създай си три пространствени “котви”

Избери си три места в стаята. Те могат да бъдат столове или просто конкретни места на пода. Едното представлява теб (първа позиция). Второто представлява другия човек (втора позиция). Третото представлява наблюдателя (трета позиция).

Физическото разделение е важно, защото помага на мозъка ти да сменя състоянията отчетливо.

Стъпка 1: Първа позиция - Обитавай своята гледна точка

Седни на твоето място - там, където си “себе си”. Припомни си конкретна ситуация. Разговор, който не е минал добре, неразрешен конфликт или взаимодействие, с което искаш да можеш се справиш по-добре. Нека не е нещо взривоопасно за сега. Започни с нещо напрегнато, но управляемо.

Забележи всичко от собствената си позиция. Какво чувстваш? Какво искаш? Какво е най-важно за теб в този момент?

Позволи си да бъдеш напълно тук, напълно ти. Използвай "аз" език. Остани за една-две минути. Бъди напълно в себе си.

Стъпка 2: Прекъсни състоянието

Това е важно. Стани. Протегни се. Направи няколко крачки. Пийни малко вода. Помисли за нещо напълно несвързано за 15 секунди.

Изчисти “диска”, така че следващата позиция да е чиста и отчетлива.

Стъпка 3: Трета позиция - Наблюдавай отвън

Премести се на мястото за трета позиция. Сега си страничен, неутрален наблюдател без отношение към резултата. Представи си, че наблюдаваш себе си, застанал в първа позиция и другия човек там, отстрани, сякаш гледаш филм.

Какви модели забелязваш в комуникацията? Какво всъщност се случва зад думите ми? Какво иска всеки от тях, което не казва? Какво правят и двамата, което затруднява и влошава комуникацията?

Важно е да преминеш през тази позиция на наблюдател преди да влезеш във втора позиция. Това ти дава неутрална перспектива и предотвратява влизането директно в емоциите и реакциите на другия човек. Остани тук за една-две минути.

Стъпка 4: Прекъсни отново състоянието

Изчисти отново. Премести се. Изчисти ума си. Това прекъсване поддържа позициите отчетливи.

Стъпка 5: Втора позиция - Стани “те”

Премести се сега на мястото за втора позиция. Физически седни или застани точно така, както другият човек седи или стои. Заеми неговата поза. Представи си живота му, натискът, на който е подложен, деня му, до преди този разговор.

Сега погледни човека, застанал срещу теб в първа позиция. Това си ти, там. Погледни сега през тези “други” очи.

Как изглежда човекът срещу теб? Как звучи тонът му? Какво пропуска? Какво изглежда, че иска?

Това не е за да се съгласиш с тях. Става въпрос за информация. Можеш ли да прегледаш тяхната карта на реалността достатъчно добре, за да разбереш поведението им? Остани тук за минута-две.

Стъпка 6: Прекъсни състоянието отново

Нулирай. Премести се. Изчисти ума си.

Стъпка 7: Трета позиция отново - Финален преглед

Върни се отново в третата позиция на страничен наблюдател. Това е ключова стъпка. След като си преживял и двете позиции (своята и на другия), сега можеш да видиш пълната картина с по-дълбоко разбиране.

Оттук, какъв съвет би дал на човека в първа позиция? Какво би му помогнало да се справи с по-ефективно със ситуацията?

Забележи, че винаги преминаваш през трета позиция преди да превключиш между първа и втора. Това осигурява неутрална, обективна гледна точка, която е определяща за качествената интеграция на събраната информация.

Стъпка 8: Върни се и интегрирай

Върни се отново в първа позиция. Седни на първоначалното си място. Забележи разликата.

Току-що събра информация от две други гледни точки. Какво знаеш сега, което не знаеше преди пет минути? Какви избори имаш сега, които не забелязваше преди?

Тази интеграция е мястото, където се случва промяната. Ти не пренебрегваш перспективата си. Ти я обогатяваш с допълнителната информация от двете други позиции на възприятие.

Примери от реалния свят

В лидерството: Един мениджър е разочарован, че екипът му се съпротивлява на всеки нов процес, който въвежда. От първа позиция той чувства, че те са мързеливи и ограничени за иновации. Преминава към трета позиция и забелязва моделите на взаимодействие между мениджъра и екипа отстрани. После, от втора позиция, когато се потопява в изживяването на член на екипа, той осъзнава, че те чувстват, че експертизата им е игнорирана. Всеки нов процес се усеща като критика на начина, по който са правили нещата до сега. Когато се връща в трета позиция (наблюдател), той забелязва, че и мениджърът, и екипът искат ефективност, но не са се разбрали какво всъщност означава ефективност или как да я измерват. С това прозрение последващият разговор вече е съвсем друг.

В родителството: Родител е ядосан, че тийнейджърът му не си пише домашните. Първа позиция: "Той е мързелив и саботира бъдещето си." Преминава към трета позиция, за да види ситуацията отстрани. После, от втора позиция, обитавайки тийнейджъра: "Чувствам се контролиран и че не ми вярва. Когато ме притиска, се затварям, защото ме кара да се чувствам неспособен." Връщайки се в трета позиция, родителят вижда двама души, които и двамата искат успех, но единият използва натиск, а другият се нуждае от автономия. Родителят осъзнава, че мрънкането създава точно обратното на това, което иска и е отворен да използва по-продуктивен подход.

В партньорството: Единият партньор е разстроен, че другият не помага с домакинската работа. Първа позиция: "Аз правя всичко, а на него не му пука." Преминава към трета позиция за безпристрастен поглед как изглеждат нещата от страни, без емоции. Влиза в кожата на втора позиция и: "Постоянно ме критикува, нищо от това, което правя, не е достатъчно добре, спирам да опитвам." Връща се в трета позиция и забелязва, че и двамата са изтощени, и двамата правят всичко по силите си, и двамата се чувстват невидими за другия. Разговорът всъщност не е за чиниите. Става въпрос за признание.

Опитай сега

Избери нещо скорошно. Не най-големия си конфликт. Избери нещо реално, но не взривоопасно. Може би колега, който те дразни, член на семейството, с когото ти е трудно, комуникация, която е зациклила.

Физически се премествай, дори и да е съвсем малко. Стани, обърни се, седни на друг стол. Остани поне по минута във всяка от позициите. Не бързай.

Първа позиция: Какво чувстваш? Какво искаш?

Трета позиция: Какъв е моделът? Какво се случва между тях?

Втора позиция: Какво виждам, когато гледам “себе си” през неговите очи? За какво се притеснявам?

Трета позиция отново: Какво пропускат и двамата?

Върни се отново в първа и забележи промяната. Какво би направил по различен начин следващия път?

Промяната може да е почти неусетна в началото, но е съществена. Помни, че винаги преминаваш през трета позиция преди да превключиш между първа и втора - това е ключът към чистото преживяване на различните перспективи.

Защо това работи

Мозъкът ти не мисли чрез “приказване”. Той мисли в симулации.

Когато заемеш позата на друг човек, твоите огледални неврони се активират. Ти не си представяш какво чувстват. Ти го симулираш. Нервната ти система изпълнява версия на тяхното преживяване, което ти дава достъп до информация, която мислещият ти ум не може да генерира сам.

Ето защо физическото движение е важно. Промяната на тялото ти променя невронните модели, с които толкова си свикнал, че ги приемаш за валидни за всички останали. Ти не просто започваш да мислиш различно. Ти мислиш от различно физиологично състояние.

Психологически това създава когнитивна гъвкавост - основен компонент на емоционалната интелигентност. Ригидно-мислещите са заседнали в една единствена позиция и се чудят защо толкова трудно се разбират с другите. Гъвкаво-мислещите се движат между позициите на възприятие и откриват, че проблемът в повечето конфликти всъщност е в разликата в картите, а не в хората.

От гледна точка на НЛП, това е моделиране на съвършенство. Великите комуникатори, умелите преговарящи, ефективните терапевти правят това естествено. Те се движат между позициите плавно, без да мислят за това.

Сега вече ти можеш да правиш съзнателно това, което те правят несъзнателно, докато не стане автоматично и за теб.

От инструмент към идентичност

Първият път, когато го опиташ, може да ти се стори малко механично. Ще мислиш в коя позиция си, ще проверяваш стъпките, ще се чудиш дали го правиш правилно. Нормално е. Все пак учиш съвсем ново умение.

С практика става все по-бързо и по-естествено. Започваш да се усещаш насред конфликта и да осъзнаваш, че си запецнал в първа позиция. Мислено правиш бърза проверка. Само пауза, дъх, момент на неутрално наблюдение, после си представяш тяхната гледна точка. И динамиката вече е съвсем друга.

В крайна сметка спираш да "правиш" позициите на възприятие и започваш да бъдеш някой, който се движи между перспективите по най-естествения за него начин.

Конфликтите се превръщат в пъзели за нареждане вместо битки за печелене. Когато някой те разочарова, първата ти реакция е любопитството вместо защита или нападение. Откриваш, че казваш неща като "Помогни ми да разбера защо това е важно за теб" вместо "Това няма смисъл."

Хората започват да те приемат по съвсем различен начин. Описват те като лесен да се разбере с теб човек, земен, мъдър. Идват при теб, когато им е трудно, защото ти имат доверие, че наистина ще ги чуеш, вместо просто да си изчакваш реда да говориш.

Широтата на възприятие става твоя идентичност. Ти се превръщаш в човек, който създава свързаност, а не конфронтации.

Ами, ако… ?

Ами, ако следващия път, когато някой те разочарова, първият ти инстинкт е любопитство вместо защита?

Ами, ако можеш да преместваш перспективата си толкова естествено, колкото преместваш тежестта си от единия крак на другия?

Ами, ако всеки труден разговор се превърне във възможност да разбереш нещо, което си пропускал?

Ами, ако връзките, които мислиш за трудни в момента се променят? Не защото другият човек се е променил, а защото си се научил да поглеждаш от позиции, които не си знаел, че съществуват?

Това предлагат позициите на възприятие. Не гаранция, че всички ще се съгласяват с теб. Не магически трик, който ще накара конфликтите да изчезнат завинаги. Но надежден начин да разбираш повече, да реагираш по-малко и да общуваш от позицията на мъдростта.

Промяната започва в момента, в който си готов да застанеш на различно място, за да видиш това, което е невидимо от мястото, на което си бил до сега.

И когато веднъж го видиш, не можеш да го “развидиш”.

Тогава всичко се променя.

- Ивета

P.S.  Ако докато четеше, разпозна поне една ситуация, в която си заседнал в една перспектива – това е достатъчно.

Следващата крачка не е още повече информация, а яснота.

Създадох онлайн процес с точни въпроси, които подреждат какво всъщност се случва и какво искаш да промениш. След него можеш да си запишеш безплатна опознавателна 1:1 НЛП среща с мен.

Ето линка: https://ivetanikolova.com/yasnota

1:1 НЛП коучинг: https://www.ivetanikolova.com/plans-pricing

НЛП-моделът "Аз-Концепция": https://www.ivetanikolova.com/self-concept

НЛП-Програма "Здрави Лични Граници": https://www.ivetanikolova.com/granici