5-те мисловни капана, които съсипват деня ти (и как да ги избегнеш)

как сами си създаваме "лошите дни" без дори да го осъзнаваме

Случвало ли ти се е? Денят започва съвсем нормално, докато някое дребно, незначително събитие - разлято кафе, заядлив коментар, задръстване - не задейства лавина от негативизъм. Изведнъж всичко изглежда сиво, всяка задача е непосилна, а всеки разговор е на ръба на скандала.

И знаеш ли кое е най-странното? Не светът ти съсипва деня - ти сам си го причиняваш.

Да, знам, звучи малко обвинително. Но истината е, че "лошият ден" рядко е нещо, което просто ни се случва. Много по-често той е нещо, което ние активно конструираме чрез несъзнателни мисловни навици и модели.

Тези навици не винаги са лесно забележими “бъгове” в мисленето, а са фини, почти невидими механизми, които превръщат малките проблеми в големи катастрофи. Те са като добре замаскирани капани по пътя на ума ти - и ако не знаеш точно къде се намират, ще продължаваш да падаш в тях отново и отново.

"Умът е като парашут - работи най-добре, когато е отворен." _ Франк Заппа

Ето ги - петте най-изненадващи капана, които сами си залагаме, без дори да ги осъзнаваме:

Капан 1: Фокусираш се върху лампичката, а не върху двигателя

Представи си, че шофираш и изведнъж на таблото светва червена лампичка. Какво правиш? Фокусираш се върху лампичката и се мъчиш да я изключиш? Вадиш лепенка и я скриваш, за да не ти свети? Или отбиваш, за да провериш какво не е наред с двигателя?

Очевидно е, че лампичката е просто сигнал, не е самият проблем. И все пак, когато става въпрос за емоциите ни, правим точно това - фокусираме се върху самото чувство, а не върху това, което го включва.

Зацикляме, като се фокусираме върху негативните си чувства, вместо върху това, което ги предизвиква. Лесно е да попаднем в безкраен цикъл на анализиране на тъгата, гнева или тревожността си, убедени, че самото чувство е проблемът.

Ето например А., която се чувстваше нещастна в почти всеки аспект на живота си. Проблемът обаче не беше в самото нещастие, а в нейния ужасен процес на взимане на решения. Всеки избор, от това какво да си поръча за обяд до кой филм да гледа, се превръщаше в неистова вътрешна борба, която я изтощаваше и не можеше да се почувства удовлетворена.

Когато се научи да взима решения по-ефективно, негативните чувства, които бяха само "предупредителни лампички", естествено угаснаха.

Следващия път, когато се почувстваш кофти, вместо да се фокусираш върху самото чувство, запитай се: "Какво се опитва да ми каже това чувство? Какъв е проблемът с двигателя?"

Капан 2: Наказваш се за това, че се чувстваш зле

Все едно не ни стига, че се чувстваме зле, а много от нас добавят и още сол в раната, като се самоосъждаме и за самите чувства. Познато ли ти е?

"Не трябва да се чувствам така!"

"Стегни се, не бъди такъв загубеняк!"

"Какво ми става? Защо не мога просто да се отпусна?"

Тези мисли не само не помагат, но и задълбочават страданието. Това осъждане ни вкарва още по-дълбоко в транса на негативизма.

Тези "лоши" чувства всъщност са добри сигнали. Подобно на физическата болка, те ни информират, че нещо има нужда да му обърнем внимание. Вместо да ги определяме като "лоши" (тяхно качество), можем просто да ги преформулираме като "неприятни" (начинът, по който ни карат да ги усещаме).

Дори само тази малка промяна в езика пренасочва вниманието от опитите да “премахнем” чувството към решаването на проблема, който го причинява.

"Осъждането е първата стъпка по пътя, постлан с нетолерантност и отхвърляне, а крайната му дестинация е насилие и смърт." _ Стив Андреас

Следващия път, когато се хванеш, че се самокритикуваш за това, че се чувстваш зле, опитай следното - кажи си: "Интересно, чувствам се [тъжен/ядосан/уплашен]. Какво се опитва да ми каже това чувство?"

Капан 3: Мъчиш се да загасиш огъня с бензин

Представи си, че се опитваш да заспиш, но в главата ти се е забила някоя досадна мелодия, която дори не харесваш. И колкото повече се мъчиш да я изключиш, толкова по-силна става. Или се опитваш да не мислиш за нещо конкретно, но точно това се превръща в единственото, за което можеш да мислиш.

Един от най-изненадващите принципи на вътрешната работа е, че да спориш или да се бориш с негативен вътрешен глас почти винаги е обречено на провал. Всъщност, съпротивата често го прави по-силен и по-настоятелен.

Когато се опитваме да заглушим натрапчива мисъл, ние всъщност я подхранваме с енергията на вниманието си. Нещо като да се опитваш да потушиш огън, като го поливаш обилно с бензин.

„Това, на което се съпротивляваш, не само упорства - то нараства. Приемането е началото на промяната.“ _ Карл Г. Юнг

Случаят на Б., елитен адвокат, който страдаше от безсъние, го илюстрира перфектно. Всяка нощ той се измъчваше с някой повтарящ се слухов "цикъл" в главата си - част от песен или разговор, който се въртеше до безкрайност. Колкото повече се мъчеше да го спре, толкова по-силен ставаше.

Предложих му вместо да се опитва да го спира, умишлено да създаде втори, който да звучи в унисон с първия, нещо като ехо. Тази стъпка, да се присъедини към проблема, вместо да се бори с него, даде (не)очакван резултат. Автоматичният, неконтролируем цикъл постепенно заглъхна и изчезна.

Следващия път, когато се бориш с натрапчива мисъл или чувство, опитай да се "присъединиш" към него, вместо да му се съпротивляваш. Понякога най-добрият начин да победиш врага е да го прегърнеш.

Капан 4: Приемаш собствената си драма твърде на сериозно

Нещастните хора често попадат в капана на тежката сериозност. Те са толкова погълнати от собственото си нещастие, че губят всякаква перспектива. В това състояние всяка мисъл и чувство се приемат с огромна тежест, което само затвърждава негативното им състояние.

Хуморът е несравним "разбивач на трансове". Той има силата да ни изненада, да ни извади от коловоза и моментално да промени фокуса на вниманието ни. Една шега може да постигне за секунди това, което часове сериозен анализ не могат - да промени перспективата.

„Животът е трагедия, когато го гледаш отблизо и комедия, когато го погледнеш от дистанция“ _ Чарли Чаплин

Ето един пример. Задай си въпроса: "Какво бих искал хората да кажат за мен на погребението ми?". Повечето от нас веднага започват да мислят за комплименти: "Той беше страхотен човек" или "Тя беше толкова добра и щедра".

Но как ти се струва отговорът: "Вижте! Той мърда!"

Тази “друга” перспектива ни кара да се засмеем не само на шегата, но и на собствената си суета. Точно този тип неврологична промяна - внезапната смяна на гледната точка - е достатъчна, за да се измъкнем от калъпа на проблема и да намерим решение.

Следващия път, когато се почувстваш погълнат от някой проблем, отдръпни се за момент (дори физически се премести) и се запитай: “Ако имаше нещо смешно в цялата работа - кое е?” Понякога най-добрият начин да се справиш с някой проблем е просто да не го вземеш на сериозно.

Капан 5: Чуваш жестоките думи, но пропускаш скритото послание

Това е може би най-дълбокият и често пренебрегван НЛП-принцип: всяка вътрешна комуникация, дори и най-критичният и саморазрушителен глас, има своето позитивно намерение. Колкото и жестоко да звучи, вътрешният ни глас се опитва да постигне нещо добро за нас, но използва изключително тъп подход (извини френския ми).

Историята на А. е много добър пример. Години наред тя страдаше от хранително разстройство, подхранвано от жесток вътрешен глас, който наричаше "Гадняра". Гласът постоянно я нападаше с думи като "Грозна си", "Дебела си", "Никой не те харесва".

Нейният пробив дойде, когато осъзна позитивното намерение на “Гадняра” зад тези ужасни думи. Когато го попита какво всъщност се опитва да постигне за нея, отговорът я обърка за момент: "Да се чувстваш добре със себе си".

Както тя каза: "Начинът на предаване на това послание беше гаден, защото го предаваше с думи като: „Ти си грозна", „Ти си дебела"..."

Когато осъзна обаче, че намерението зад тези думи е позитивно, връзката й с гласа се промени тотално и това беше ключово за възстановяването й.

Макар случаят да е малко краен, принципът е универсален: вътрешният ни глас, който ни казва, че сме се провалили в дадена задача и съсипваме деня си, може би всъщност има много добри и ценни за нас намерения - просто използва ужасно неефективна стратегия.

Така че, представи си следващия път, когато чуеш критичния си вътрешен глас, как го питаш: "Какво се опитваш да постигнеш за мен, когато ми казваш това? Какво е позитивното ти намерение?"

Как да спреш да си скапваш деня

Може би все повече започваш да осъзнаваш, че имаш много повече контрол, отколкото предполагаше, да влияеш на вътрешното си състояние и да спреш с изграждането на “лошия ден”, още преди сутрешното кафе. Тези пет капана показват, че нашите собствени несъзнателни реакции и навици често са истинският източник на страданието ни.

Забеляза ли как тези капани работят в една обща система?

Всичко започва с Капана на чувствата, когато се фиксираме върху сигнализацията, а не върху проблема. След това залагаме Капана на осъждането, като се самобичуваме за това, че изобщо сме получили този сигнал. Когато се опитаме да се борим с тези усещания, се хващаме в Капана на съпротивата, който само ги засилва. И всичко това се разиграва под тежестта на "смъртната" сериозност, а изходът остава невидим, защото бързаме към Капана на буквалността, неспособни да видим позитивното намерение зад вътрешния хаос.

Ключът не е да се бориш с ума си, а да приветстваш неговата нелогична логика и да работиш с него през любопитство и самоприемане. Вместо да демонизираш чувствата си, осъзнай, че те са просто сигнали. Вслушай се във вътрешните си гласове, присъедини се към тях, за да разбереш позитивното им намерение и може би ще се учудиш колко забавен може да бъде всеки един от “скапаните” дни.

Следващия път, когато усетиш, че се задава "лош ден", обърни внимание кой от тези капани си залагаш? И какво би станало, ако вместо да се хванеш в него, просто го заобиколиш?

Благодаря ти, че следиш бюлетина ми!

- Ивета

P.S.  Когато някое малко, незначително събитие задейства верижната реакция на негативизма, спомни си, че не светът ти съсипва деня, а петте капана на ума ти. И не забравяй - практиката е ключът към промяната. Без редовно прилагане - дори и несръчно отначало - и най-добрите техники си остават просто теория.

• А ако се чувсташ претоварен и объркан от къде да започнеш, създадох онлайн процес, който внася повече яснота и подреденост в проблемите или целите ни. Това са серия от специфични въпроси, които насочват фокуса и вниманието ти към решения. Ето линк: https://ivetanikolova.com/yasnota и ще можеш да си запишеш една безплатна въвеждаща 1:1 НЛП сесия с мен.

---

1:1 НЛП коучинг: https://www.ivetanikolova.com/plans-pricing

НЛП-моделът "Аз-Концепция": https://www.ivetanikolova.com/self-concept

НЛП-Програма "Здрави Лични Граници": https://www.ivetanikolova.com/granici