Мозъкът ти няма бутон "изключи" (но има "пренасочи")
- Ивета Николова
- 3.05
- време за четене: 11 мин.
Случвало ли ти се е просто да си седиш и да си вършиш работата, и изведнъж в главата ти да изскочи картина, която да те изплаши до смърт? Или след като вече е отминал някой скапан ден, мозъкът ти да продължава да ти върти повторения на случилото се отново и отново, сякаш не ти стига, че денят е бил отвратителен?
Или пък си седиш спокойно вкъщи, четеш си някоя приятна книга или гледаш телевизия, и в един момент мозъкът ти решава да ти припомни “онзи” неловък момент от преди 3 години, когато каза нещо тъпо на “онази” важна среща. И не просто ти го припомни, а и да те накара да го изживееш отново - с целия срам и неудобство, все едно сега ти се случва.
Познато ли ти е?
Повечето хора са заложници на собствените си мозъци. Все едно са завързани за последната седалка в автобус, докато някой друг ги вози. И ако можеше да се научиш да шофираш собствения си автобус - би ли искал да го направиш?
И въпреки че много психолози използват НЛП за това, което наричат "терапия", много по-точно е да се каже, че НЛП е образователен процес. По същество това е методология, с която хората се учат как да използват собствените си мозъци.
Защото, нека бъдем честни – повечето хора не използват активно и съзнателно собствените си мозъци. Твоят мозък е като машина без копче "изключи". Ако ти не му дадеш нещо да прави, той просто продължава да работи и работи на случаен принцип.
Мозъкът ти никога не спира (за добро или лошо)
Има едни съоръжения, наречени капсули за сензорна депривация, които представляват изолирани резервоари с вода и соли, където човек се потапя в безтеговност в пълен мрак и тишина, изолиран от всякакви външни стимули. Aко поставиш някого в такава капсула, където няма външна сетивна информация, той ще започне да си генерира вътрешна. Когато мозъкът ти няма материал за обработване, той ще започне сам да си го създава, за да прави нещо. Каквото и да е. НЕЩО. А как ще ти подейства това нещо, него изобщо не го интересува. За него е важно да се занимава с нещо.
Сещал ли си се някога, ей така, от нищото, за нещо неприятно, което ти се е случило отдавна? Сякаш мозъкът ти казва: "Хайде пак! Имаме малко време сега преди обяд, хайде да мислим за нещо, което наистина ни сдухва. Дали ще успеем да се ядосаме за това същото и сега, три години по-късно?"
Все едно има "недовършена работа". Виж сега: тя работата си е напълно довършена; просто на теб не ти харесва начинът, по който е приключила.
Как да станеш шофьор на собствения си автобус
Добре ли щеше да ти е да можеш да се научиш да контролираш собствените си изживявания - емоциите - и да променяш това, което се случва в ума ти? Защото ако ти лично не го насочваш (ума ти), най-вероятно ще се случи едно от следните:
Той ще започне да работи на случаен принцип;
Някой друг ще намери начини да го управлява вместо теб. А другите не винаги се съобразяват с нашите интереси. А и дори и да искат да се съобразят, може и да не нацелят!
В училище ни учат да не отдаваме значение на субективното. Казват, че истинската наука гледа на нещата обективно. Забелязал ли си обаче, че най-силно ти влияе именно субективния ти опит? Е, НЛП приема субективния опит за напълно валиден и именно него изучава. Как работи и как ни влияе.
Фотографската памет, за която мечтаем
Много хора си мечтаят да имат "фотографска памет". И едновременно с това ясно и детайлно си спомнят минали неприятни преживявания, отново и отново.
Когато си бил на кино да гледаш филм на ужасите и се прибереш вкъщи и седнеш, самият акт на сядане ще те върне обратно в седалката в киното. Случвало ли ти се е?
И казваш, че нямаш фотографска памет?!
Ето една новина - всички имаме фотографска памет. Просто повечето хора я използват по напълно погрешен начин.
Щом имаме фотографска памет, когато си спомняме минали неприятности, няма ли да е по-добре, ако можем съзнателно да използваме тази ни способност за по-приятни преживявания?
Разочарованието изисква внимателно планиране.
Често хората си мислят за някое събитие, което дори още не се е случило, и се чувстват зле за него предварително.
Все пак, защо да чакаш, щом можеш да започнеш да се чувстваш гадно още сега, нали? А после нищо от това, което си си мислил, не се случва. Но ти не си пропуснал преживяването, нали?
Интересното е, че тази ни способност може да работи и в обратната посока. Много хора имат страхотна ваканция в главата си още преди да са тръгнали, и когато пристигнат - бам! - разочарование. Разочарованието изисква старателно планиране. Замислял ли си се някога колко усилия трябва да положиш, за да се разочароваш? Наистина трябва да се постараеш. Колкото повече планираш как “трябва да е”, толкова по-качествено ще е разочарованието.
Някои хора отиват на кино и после казват: "Филмът не беше толкова добър, колкото мислех, че ще бъде." И да се чуди човек: ако са имали толкова добър филм в главата си, защо са отишли на кино? Защо ти е да ходиш да плащаш за билети и пуканки, да се блъскаш с непознати, да търпиш звука на телефоните и коментарите им по време на филма, само за да кажеш накрая: "Имах по-добър от този в главата си, а дори нямах сценария."
А какво ще кажеш, когато се разочароваме от някой човек? Дали той ни е разочаровал, или ние добре сме се подготвили, за да успеем да се разочароваме?
Хората знаят повече за пералнята си, отколкото за мозъците си
Разочарованието, неприятните спомени, тревогите - всичко това се случва, когато оставиш мозъка си да работи без надзор. Хората отделят повече време да се научат как да използват пералнята си, отколкото как да използват мозъците си. Не се набляга много върху съзнателното използване на ума по начини, различни от тези, които вече умеем.
Казват ти: “Бъди себе си!” – все едно имаш алтернатива. Истината е, че няма как да не си себе си. Предполагам, че биха могли да изтрият всичките ти спомени с електрошок или нещо такова, и след това да си някой друг, но резултатите, които историята познава, не са били много задоволителни. И докато не изобретим нещо като машина за изтриване на ума, не мисля, че можеш да “не си себе си”.
И не е толкова зле, защото може би е по-добре просто да се научиш да използваш мозъка си по по-функционални начини. За това става въпрос в НЛП.
Защо компютрите са като мозъците (и защо това е важно)
Много хора имат вътрешни съпротиви, когато в НЛП сравняваме човешкия ум с компютър. На мен самата ми беше трудно да приема това представяне. Все пак ние сме живи и духовни същества, не може някой да ни сравнява с някакви си машини!
Но открих, че компютърът е най-добрата аналогия за начина, по който работи умът ми – особено по отношение на ограниченията. Да се опиташ да накараш компютър да направи нещо – без значение колко просто – е много подобно на това, да се опиташ да накараш човек да направи нещо.
Дори най-простата игра е доста трудна за програмиране, защото трябва да използваш ограничените механизми за комуникация, които има машината.
Когато я инструктираш да направи нещо, което знаеш, че може да направи, твоята инструкция трябва да е така прецизно подадена, че информацията да може да бъде обработена и компютърът да изпълни задачата. Мозъците ни, точно както и компютрите, не са много "user friendly" устройства. Те правят точно това, което им кажеш да правят, а не това, което искаш да направят.
И след това се ядосваш на тях, защото не правят това, което си “имал предвид” да им кажеш!
Моделиране: Как да "откраднеш" умения от другите
Една от основните програмни задачи в НЛП се нарича моделиране. Задачата на моделирането е да накараш някого да направи нещо, което е възможно да бъде направено. Как да накараш някого да оцени нещо, да разреши математически проблем или да включи или изключи лампите в точния момент?
Хората могат да включват и изключват лампите или да решават математически проблеми и да взимат решения. Някои го правят добре, други го правят добре понякога, а някои изобщо не го правят добре. Моделиращият се опитва да вземе най-доброто представяне за начина, по който човек изпълнява задачата, и да го направи достъпен и изпълним стъпка по стъпка за всеки друг.
В НЛП не ни интересува дали това изпълнение наистина е начинът, по който хората изпълняват задачата. Моделиращите не търсят “истината”. Това, което ни трябва, е нещо, което работи. Ние просто изготвяме готварски книги. Не ни интересува защо тортата е шоколадова, всичко което искаме да знаем, е какво да сложим в нея, за да се получи шоколадова торта.
Да знаеш една рецепта не означава, че няма много други начини да го направиш. Искаме да знаем как да стигнем от съставките до шоколадовата торта стъпка по стъпка. Също така искаме да знаем и как да вземем една шоколадова торта и да ѝ извлечем съставките, когато някой не иска да ни предостави рецептата.
Психологията е като изучаване на коли в автоморга
Логично е да предположим, че за да не се открива “топлата вода”, за моделирането ще е от полза да се разбере какво психологията вече е научила за това, как мислят и функционират хората. Но когато човек надзърне в психологията, може би ще открие, че областта се състои предимно от огромен брой описания за това как хората са счупени.
Има някои абстрактни описания за това какво означава да си "цялостна личност", или "актуализиран", или "интегриран". Но предимно се състои от описания на многобройните начини, по които хората могат да бъдат счупени.
Настоящият Диагностичен Статистически Наръчник на Психичните Разстройства V (DSM-5), който се използва от психиатри и психолози, има над 1100 страници с описания на това как хората могат да бъдат счупени, но нито една страница, описваща поправянето.
Другата трудност с повечето психологии е, че те изучават счупени хора, за да разберат как да ги поправят. (!) Това е като да изучаваш колите в автоморга, за да разбереш как да оправиш някоя кола. Ако изучаваш много шизофреници, може да се научиш как наистина добре да създаваш шизофрения, но няма да научиш много за нещата, които им липсват, за да спрат да са “счупени”.
Когато Ричард Бандлър, единият от създателите на НЛП, обучава персонала на психиатрична болница в средата на 80-те, им препоръчва да изучават шизофрениците си само толкова, колкото да разберат какво не могат да правят. След това трябва да изучават нормални хора, за да разберат начина, по който те правят същите неща, за да могат да научат на това шизофрениците.
Хората не са счупени, те просто са научили нещо различно
Хората всъщност не са счупени. Хората работят перфектно. Може да не ми харесва това, което правят, или на тях може да не им харесва, но те умеят да го правят отново и отново, системно. Не е, че са счупени; просто правят нещо различно от това, което ние, или те, искат да се случи.
Ако създаваш наистина ярки образи в ума си – особено ако можеш да ги направиш външни – можеш да се научиш как да бъдеш строителен инженер или психотик. Едното е по-добре платено от другото, но не е толкова забавно.
Това, което хората правят, има структура, и ако можеш да разбереш за тази структура, можеш да я промениш. Можеш също да помислиш за ситуации, в които тази структура би била подходяща и уместна.
Например, помисли си за отлагането. Какво би станало, ако използваш това умение - отлагането - за да отложиш неприятното усещане, когато някой те обиди? "О, знам, че сега трябва да ми е гадно, но ще го направя по-късно." Как би ти било, ако постоянно отлагаш яденето на шоколадова торта и сладолед - завинаги – просто така и не стигаш до него.
Как да промениш структурата на преживяванията си
Повечето хора обаче не мислят по този начин. Основата на повечето психологии е "Какво не ти е в ред?" И след като психологът измисли име за това, което не ти е наред - диагнозата - тогава иска да знае кога си се счупил и какво те е счупило. След това смята, че знае защо си се счупил.
Е, ако допуснеш, че някой е счупен, следващата задача не е ли да се запиташ дали може да бъде поправен или не? Психолозите никога не са били много заинтересовани от това как си се счупил или как продължаваш да поддържаш състоянието на счупеност.
Вместо да се питаме дали дадено предположение е абсолютно вярно, в НЛП задаваме въпроса: "Това върши ли ми работа? Помага ли ми да постигна целта си и да имам това, което наистина искам?"
Промяната е по-лесна, отколкото си мислиш
Промяната е много по-лесна от това, което казват за нея, когато знаеш какво правиш.
Например, моя клиентка имаше следния проблем: Не можеше да гледа новини, защото изпадаше в ужас, когато съобщават за неприятни събития - катастрофи, наводнения и т.н. Усещаше ги, все едно й се случва на нея. В момента, в който се съобщеше нещо, тя си създаваше близки, големи и цветни картини, все едно е там.
Предложих й да сложи голяма плексигласова стена между себе си и телевизора, а картините, които си създаваше да ги направи съвсем малки, далечни и черно-бели. Получи се чудесно, вече спокойно можеше да гледа новини и дори да се наслаждава на филми на ужасите.
Въпреки това, медицинският й картон беше дебел около 5 сантиметра с десет години анализи и описания от психолози за това как е счупена. Те търсеха "дълбокия скрит вътрешен смисъл". Може би са ходили на прекалено много курсове по поезия и литература. Промяната е много по-лесна, ако знаеш какво да правиш.
Как да използваш НЛП в ежедневието си
Ето няколко начина, по които можеш да започнеш да използваш инструментите на НЛП в ежедневието си:
Улавяй и осъзнавай вътрешния си диалог
Обръщай внимание на това, което си казваш през деня
Забелязвай кога вътрешният ти глас е негативен или критичен
Променяй тона и съдържанието на този диалог
Съзнателно контролирай визуализациите си
Когато си представяш негативни сценарии, променяй ги съзнателно
Сложи им рамки или филтри, за да ги отделиш от настоящето
Редовно тренирай създаването на ярки, мотивиращи образи на желаното бъдеще
Моделирай успешните стратегии
Наблюдавай хората, които са наистина добри в нещо, което искаш да научиш
Обръщай внимание не само на това, какво правят, но и как го правят
Експериментирай и използвай техните стратегии в собствения си живот
Промени перспективата си към "проблемите"
Вместо да мислиш за нещо като за проблем, гледай на него като на умение, приложено в грешен контекст
Задавай си въпроса: "В каква ситуация това поведение би ми било полезно?"
Търси структурата на всяко поведение, а не "дълбокия скрит смисъл"
Упражнение: Как да промениш емоционалния заряд на спомен
Ето едно просто упражнение, което можеш да направиш още сега, за да усетиш силата на НЛП на практика:
Помисли за някой леко неприятен спомен - нищо травматично, просто нещо дразнещо.
Забележи как си го представяш в ума си - цветно ли е или черно-бяло? Голямо или малко? Близо или далеч?
Сега експериментирай с тези настройки:
Направи образа черно-бял
Намали размера му, докато стане малък като пощенска марка
Избутай го далеч от себе си
Добави някаква шантава музика за фон
Обърни внимание как се променя емоционалната ти реакция към този спомен
Сега си помисли за някой приятен спомен и направи обратното:
Направи го голям, ярък и цветен
Приближи го към себе си
Добави любимата си музика като фон
Може би вече започваш да осъзнаваш, че си способен съзнателно да променяш емоционалния заряд на спомените си, просто като промениш начина, по който си ги представяш вътрешно.
Ти си шофьор, не пътник
НЛП не е просто теория. Това е практически набор от инструменти, които можеш да използваш, за да поемеш контрол над собствения си ум. Вместо да бъдеш възпитан пътник, който седи на задната седалка на собствения си живот, можеш да седнеш на шофьорското място.
Помни: мозъкът ти е невероятно мощен инструмент, но той не прави разлика между това, което искаш да мислиш, и това, което не искаш. Той просто изпълнява инструкциите, които му даваш – съзнателно или неволно.
И щом веднъж се научиш да даваш по-добри инструкции на ума си, ти започваш да създаваш и по-добри преживявания в живота си. В това е силата на НЛП – способността да променяш субективното си преживяване на реалността и по този начин да променяш и живота си.
Не си счупен. Просто си заучил определени модели на мислене и поведение, които не ти дават резултатите, които искаш. И така, както си научил досегашните, така можеш да научиш и нови, които да ти вършат по-добра работа. Това е същността на НЛП – да ти даде инструментите да пренастройваш собствения си ум за по-голям успех, щастие и резултати.
Е, готов ли си да поемеш волана на собствения си автобус?
Ако да, и искаш да научиш повече за това как НЛП може да ти помогне да седнеш зад волана на живота си, попълни тази анкета и вземи своята безплатна сесия с мен: ИЗЯСНИ СВОИТЕ СТРЕМЕЖИ ИЛИ ТРУДНОСТИ..
Благодаря ти, че следиш бюлетина ми.
– Ивета
