“Всяка промяна, дори промяната към по-добро, е придружена от дискомфорт.”
- Арнолд Бенет
На почти всеки се е случвало да поиска да помогне на някого да направи някакви промени, да поиска да му помогне да се промени. Един вид – да поиска го „подобри“. Може би човека иска да откаже цигарите? Да печели повече пари? Да има по-пълноценна връзка?!
И каквото и да е – историята все се повтаря: казва, че иска да се промени, много пъти е опитвал да направи промените, дори продължава да прави опити за промяна и ... все не се получава.
За какво всъщност става въпрос?
Можеш ли ти наистина да му помогнеш да се промени? И по-важното - трябва ли?
Един от ключовите моменти в цялата тази история е, че първо той трябва да е напълно готов за тази промяна. Той трябва да е наясно какво точно иска като краен резултат.
Може би знаеш, че в НЛП ние искаме всяка една част от нас да е напълно съгласна и да иска това, което се опитваме да направим?
И точно тук е разковничето. Точно тук обикновено нещата дават „на късо“.
Колко пъти си чувал някой да казва, че иска да откаже цигарите, а след малко да го видиш да излиза навън за „по цигара“?
Или пък си чувал някого да обяснява колко е недоволен от работата си, на която е в момента и си се чудил защо поне не разгледа други предложения, да потърси друга работа.
И така, къде се къса веригата?
Какво кара човека да казва едно, а пък да прави съвсем друго? Защо някои хора изглеждат така, все едно се оплакват, а не предприемат нищо, което да промени нещата, от които се оплакват?
Всъщност, голяма част от това се крие в т. нар. „екология“ на промяната, както го наричаме в НЛП. (Екологията просто е начин да разберем дали всяка една „част“ от нас е напълно готова и съгласна с тази промяна.)
Да вземем например пушенето: Някои хора отказват цигарите от раз и повече не си и помислят да запалят, нито имат желание за това.
За други обаче това е непосилна битка, години неуспешни опити, които показват решимостта им, както и мъките им да спрат цигарите.
И каква е разликата между едните и другите?
До голяма степен неуспехът се дължи на липсата на конгруентност, на цялост, на пълнота. Нека обясня какво имам предвид:
Всеки знае, че тютюнопушенето е нездравословно. То може да причини рак, сърдечни заболявания, ХОББ и куп други здравословни проблеми, които могат да скъсят живота или да влошат качеството му. А и знаете ли само колко струват цигарите?!
Добре, това са безспорни факти и...
Въпреки тези безспорни факти, безброй хора по света продължават и продължават да пушат. И противно на логиката и на науката, цигарената промишленост продължава да процъфтява.
И защо, при положение, че хората са напълно наясно с рисковете за здравето, защо им е толкова непосилно трудно да откажат цигарите?
Много често причината за това се крие в липсата на пълното „вътрешно“ съгласие по отношение на отказването. Например на човека може да му се струва, че цигарата го успокоява; често това е добро оправдание да излезеш навън за по цигара, и всъщност обикновено пушачите си се чувстват много добре от това, че са пушачи ... има доста, и то сериозни причини те да не искат да се откажат от възможностите, които им дава този навик.
Разбира се, има и някои общоприети вярвания по отношение на отказването на цигарите, които хората често искат да избегнат. Дискомфортът от „спирането“, загубата на социалната връзка „на по цигара“ с другите пушачи, необходимостта да търсиш други начини да задоволиш нуждата си от малко лично време и т.н. и т.н.
Друго – когато този дискомфорт от отказването настъпва моментално, а пък ползите са изнесени напред във времето – ето го и конфликта между „болката сега“ и „наградата по-късно“.
Защото едва когато и най-малката частица на човека е готова да се откаже, готов е да се справи с краткосрочните неудобства за сметка на дългосрочните ползи, и се посвети на това да стане непушач, едва тогава той най-вероятно ще постигне успех в тази промяна.
Същото важи и за всяка друга промяна.
Ако има дори малка част от теб - или от човека, на когото искаш да помогнеш да се промени - която не е ок с тази промяна, успехът е много малко вероятен, няма да е траен или изобщо няма да е лесен.
И когато обмисляш каквато и да било промяна - за себе си или за другиго - запитай се първо: има ли някаква част от мен, която не е готова на тази промяна?!
След това изчакай отговора. Наистина – изчакай и разбери.
Защото едно от най-трудните неща в цялата работа е да изчакаш отговора.
Вижте, човешката природа е така устроена, че ние винаги искаме да запълваме празните пространства (още в училище започват да ни учат на това). В случая обаче е много важно да позволим на отговора да дойде по най-естествения и нормален начин.
Запитай се „Има ли някаква част от мен, която все още не е готова?“.
И изчакай. Изчакай отговора.
И след като получиш отговора, можеш да се обърнеш към всяка отделна част, която се колебае и все още има някакви съмнения или не е напълно готова за тази промяна – и помисли как можеш да задоволиш нейните нужди по друг, може би още по-добър начин?
И докато свикваш със задаването на този въпрос – на себе си или на другите - ти ще започнеш все по-уверено да разбираш кога отговорът, който получаваш, е „верният“ отговор. Вероятно ще научиш малко повече за себе си и за всеки, на когото искаш да помогнеш да се промени.
Това е невероятно мощен въпрос, който, когато бъде зададен и получи искрен отговор, ще умножи неимоверно много шансовете ти за успех. И промените вече ще могат да се случват много по-лесно, много по-бързо и ще са много по-трайни.
.
А ако и ти имаш нужда от малко помощ по пътя към промените, които искаш да направиш в живота си, натисни тук за да заявиш 45-минутна безплатна НЛП сесия с мен. Ще говорим за твоите цели, мечти или предизвикателства и аз ще отговоря на всички твои въпроси за НЛП и как това може да повлияе на живота ти!