Думите са празни съдове

Спомняш ли си последния път, когато с най-добри намерения каза нещо на някого, а до него стигна съвсем различно послание? Или онзи странен момент, в който си абсолютно сигурен, че си пределно ясен, и все пак разговора се проваля катастрофално?

Не си само ти. И аз съм попадала в онази неловка тишина, в която осъзнаваш, че думите ти са стигнали до другия човек, но смисълът им някак се е изкривил по пътя.

Ами ако ти кажа, че проблемът не е в самите думи? Ами ако истинската причина за тези недоразумения е в това, че нашите мозъци интерпретират едни и същи думи по коренно различни начини?

Думите са едни празни съдове. И всеки от нас ги пълни със собственото си уникално съдържание.

Звучи налудничаво? Може би. Но ако само за момент го приемеш, все едно е истина… е, това може да промени кардинално начина, по който общуваш с хората около теб.

Картата не е територията (или защо всички живеем в различни реалности)

Една от най-фундаменталните идеи в НЛП е, че "картата не е територията". Звучи като някакво размито бръщолевене, но спри за момент.

Представи си, че си в непознат град и си отворил Google Maps, за да се ориентираш. Картата ти показва улици, забележителности, паркове... но тя не е самият град. Тя е просто представяне на града - опростено, схематично, двуизмерно (дори и да отвориш 3D-то).

По същия начин, думите и мислите ни са като карта на реалността, но не са самата реалност. Те са нашият модел за света, но не и самият свят.

"Картата не е територията, която представлява, но ако е вярна, тя има сходна структура с територията, в което се състои и нейната полезност." -- Алфред Коржибски, основоположник на Общата семантика

Сега си представи, че всеки човек има своя собствена карта. И не просто малко различна - а драстично, фундаментално различна. Някои карти показват планини там, където други показват равнини. Някои карти са цветни, други - черно-бели. Някои са детайлни, други - схематични.

Когато казваш думата "успех", твоята "карта" за тази дума е изградена от твоите уникални преживявания, вярвания и културни филтри. "Картата" на събеседника ти за същата дума може да е напълно различна.

И ето я първата и най-фундаментална причина за недоразуменията - всеки от нас използва различна "карта" и е доста убеден, че описва една и съща "територия".

Думите са просто етикети (и то не от най-добрите)

Преди да има дума за нещо, е нужно да има преживяване. Например, как би описал вкуса на ягода на някой, който никога не е опитвал ягода? Колкото и думи да използваш, не можеш да предадеш точното усещане.

От гледна точка на когнитивните науки, преживяването се случва на безсловесно (предезиково) ниво. В момента, в който се опиташ да го опишеш, ти просто слагаш етикет на своето до преди това “неописано” преживяване.

Смисълът не се съдържа в етикета, а в преживяването зад него.

Нашият език и култура обаче действат като филтър, който избира на кои преживявания да обръщаме внимание и на кои - не.

“Когато учиш език, ти наследяваш мъдростта на хората преди теб, но си и жертва: от безкрайния набор от преживявания, които би могъл да имаш, на някои се дават имена, етикетират се с думи и по този начин се подчертават и привличат вниманието ти.” -- Олдъс Хъксли

Езикът буквално оформя реалността. Слага под светлините на прожектора едни преживявания, а други оставя в сянка.

Когато използваш дума като "любов", ти не предаваш някаква обективна истина, а просто използваш етикет за сложен набор от твои лични преживявания. За събеседника ти същият етикет може да е свързан с напълно различни усещания.

Превръщаме процеси в предмети (и кашата е пълна)

Един от най-големите капани на езика е склонността ни да превръщаме динамични процеси в статични обекти. В НЛП това се нарича "номинализация". Звучи сложно, но всъщност е нещо, което правиш всеки ден, без дори да го осъзнаваш.

Номинализациите ни заблуждават, че неща като "щастие" или "любов" са предмети (обекти), които можем да притежаваме, намерим или изгубим. Но те не са обекти - те са процеси!

Ето няколко примера за думи, които ни подвеждат да мислим по този начин:

• Щастие: Мислиш си, че е нещо, което можеш да "постигнеш", вместо да го разглеждаш като процес на "щастливо живеене".

• Любов: Представяш си я като предмет, който можеш да "получиш" или "изгубиш", вместо като процес на "обичане".

• Самочувствие: Търсиш го като нещо, което можеш да "добиеш", вместо да го възприемаш като процес на позитивно възприемане на себе си.

• Безпокойство: Казваш си "Имам безпокойство" (нещо, което притежаваш), вместо "Аз се безпокоя" (процес, който извършваш).

Когато мислиш за тези процеси като за предмети, ти се чувстваш безсилен да ги промениш - те просто са си такива, каквито са. В момента, в който "де-номинализираш" един процес - да превърнеш "безпокойството" отново в действие "да се безпокоиш" - ти си връщаш контрола, защото разбираш, че това е нещо, което "правиш".

Обектът е нещо, което ти се случва, но процесът е нещо, което правиш и следователно можеш да промениш. Думата е празна; процесът зад нея е този, който има значение.

Вместо да казваш "Имам тревожност", кажи "Аз се тревожа". Вместо "Нямам мотивация", кажи "Не се мотивирам достатъчно".

Когато нещо е процес, а не предмет, ти можеш да го променяш.

Смисълът е във филма, който си прожектираш

В крайна сметка всяка дума, която чуеш или прочетеш, действа като спусък. Тя активира конкретни представи в ума ти. Смисълът на думата не е в нея самата, а в тази вътрешна "прожекция" - умственият филм, който създаваш.

Един брилянтен пример от когнитивната наука илюстрира този феномен: т.нар. "неврон на Холли Бери". В проучване учени откриват, че един-единствен неврон в мозъка на участник се активира в отговор на снимки на актрисата, нейни карикатури, кадри от филми с нея и дори при вида на изписаните букви на името ѝ.

Това откритие е поразително: мозъкът ти посвещава конкретен хардуер на дадена концепция. Думата "Холли Бери" не е просто етикет; тя е спусък, който незабавно активира конкретна вътрешна представа - цял "филм" от асоциации, образи и данни, свързани с нея.

Самата дума е неутрална. Смисълът се ражда от вътрешната реакция, която тя предизвиква.

Всеки от нас има уникални "филтри" (вярвания, ценности, спомени, култура), през които преминава информацията, преди да създаде този вътрешен филм. Ето защо една и съща дума може да означава сигурност за един и заплаха за друг, свобода за трети и отговорност за четвърти.

Как вътрешният ти език ограничава възприятията ти

Представи си, че си купил най-новия, най-мощния мобилен телефон на пазара. Но вместо да използваш всичките му функции, ти само звъниш и пишеш съобщения. Това би било огромно пропиляване на потенциал, нали?

Точно това правим с мозъка си, когато използваме ограничаващ вътрешен език.

Езикът на „Трябва" и вътрешният критик

Много хора използват диктаторски стил на само-мотивация, като си казват: „Ти ТРЯБВА да направиш това" с неприятен, заповеден тон. Този вътрешен глас често е заимстван от авторитетна фигура от миналото (като родители или строг учител).

Мой клиент губеше часове в изтощителен вътрешен диалог, преди да се захване с дейности, които не са му интересни. Или високо-квалифицирана дама (33), която постоянно си повтаряше, че е "непълноценна и неадекватна", и водеше вътрешна война, която й пречеше да покаже истинските си способности и компетенции.

Тази езикова рамка на “наложителност” активира силни вътрешни съпротиви и нежелание. Все едно да се опиташ да накараш дете да си изяде броколите, като му крещиш колко са полезни - резултатът обикновено е точно обратното на “желание”.

Ако вътрешният ти глас звучи като диктатор, който постоянно ти казва "ТРЯБВА" с неприятен тон, промени го. Сложи му по-приятен, по-окуражаващ глас. Или го замени с глас, който харесваш - може би на приятел или на любим актьор.

Представи си как би звучал Морган Фрийман, ако ти даваше съвети - вероятно много по-приятно от гласа на сприхавия ти учител от трети клас!

Силата на асоциациите: Защо някои думи ни карат да се чувстваме странно

Замислял ли си се някога защо определени думи те карат да се чувстваш некомфортно, дори когато контекстът е позитивен? Например, българската дума „страхотен" (в смисъл на „изключителен" или „прекрасен") може да предизвика негативни асоциации, свързани със „страх", въпреки позитивното ѝ съвременно значение.

Това се случва заради начина, по който мозъкът ни създава асоциации:

1. Емоционална асоциация (Котва): Ако дадена дума се е използвала често в контекст, който е предизвиквал силни, негативни емоционални реакции, тя може да създаде емоционална асоциация, която предизвиква физиологична реакция.

2. Визуализация на негатива: Ако за теб думата "страхотен" е свързана с образа на нещо страшно или с катастрофални последици, умът ти автоматично ще създаде това негативно преживяване.

3. Словесна рамка: Когато чуеш дадена дума, ти несъзнателно си създаваш рамка на възприятие. Ако тази рамка е „огромно (страховито) емоционално преживяване", тя може да бъде интерпретирана като нещо неконтролируемо или заплашително, дори когато контекстът е позитивен.

Дори ако етимологията на думата е преминала в позитивен смисъл, при някои хора е възможно вътрешната им система да е кодирала тази дума със силната първична (негативна) емоция, от която произлиза.

Ти си създателят на смисъла

В края на краищата, ти не просто навигираш в свят с предварително зададени значения. Ти си неговият архитект. С всяка дума ти чертаеш карта, поставяш етикет, участваш в процес и режисираш вътрешен филм.

Комуникационните фалове, които някога си смятал за неизбежни, сега се превръщат в избор. Ти си създателят на смисъла.

Когато осъзнаеш, че думите са празни съдове, които ти запълваш със собствено съдържание, получаваш невероятна свобода - свободата да избираш какво означават думите за теб и как ще ги използваш, за да създадеш света, в който искаш да живееш.

Представи си, че езикът ти е като палитра с цветове, с която рисуваш своята реалност. Колкото по-богата е палитрата ти, толкова по-красива и нюансирана може да бъде картината.

Какво следва?

Сега, когато разбираш силата на думите и как те оформят реалността ти, можеш да започнеш да експериментираш с тях. Обръщай внимание на вътрешния си диалог през следващите дни. Какви думи използваш? Какви образи създават те? Как те карат да се чувстваш?

И най-важното - започни да променяш езика си съзнателно. Замени ограничаващите думи с овластяващи. Трансформирай негативните образи в позитивни. Превърни предметите обратно в процеси.

Помни: ти не си просто получател на смисъл - ти си неговият създател. И с тази сила идва и отговорността да създадеш смисъл, който ти служи, вместо да те ограничава.

- Ивета

P.S.  Ако искаш да работим заедно върху конкретен казус, премини през този онлайн-процес за лична яснота и ще направим безплатна въвеждаща НЛП сесия.

---

1:1 НЛП коучинг: https://www.ivetanikolova.com/plans-pricing

НЛП-моделът "Аз-Концепция": https://www.ivetanikolova.com/self-concept

НЛП-Програма "Здрави Лични Граници": https://www.ivetanikolova.com/granici