top of page

Не сте абонат?

Присъедини се към 2 000+ човека, които всяка събота сутрин четат за НЛП, за ума, живота  и човешкия потенциал.

​

Когато се абонираш, ще ти изпратя и моя безплатен Шаблон за Извличане на Ценности, който ще ти помогне да придобиеш повече яснота в живота си.

Изкуството да поставяш себе си на първо място (без да се чувстваш виновен за това)

Как да върнеш баланса във взаимоотношенията

Днешният бюлетин е провокиран от сесия с Ваня, моя клиентка, която сподели, че се чувства постоянно използвана от хората около нея. "Аз не умея да комуникирам," каза с въздишка, "и винаги се оказвам удобната жертва." Това признание отключи дълбок разговор за границите, себеоценката и изкуството да поставяш себе си на първо място, без да се чувстваш виновен за това.

В този разговор открихме как нейната склонност да помага на всички, комбинирана с неспособността ѝ да отказва, я е довела до състояние на постоянно изтощение и чувство, че другите я използват. Това, което ме впечатли най-много, беше нейната дълбока убеденост, че е "просто такава" и че това никога няма да се промени.

И нека видим за какво става въпрос тук. Тези категорични заявления "Аз не умея да комуникирам" или "Аз винаги съм жертвата в ситуацията" звучат толкова окончателно, сякаш са издълбани в камък и няма как да ги промениш.

Ами ти? Какви неща казваш за себе си по този начин?

И как би се почувствал, ако вместо "Не умея да комуникирам" кажеш "Все още не умея да комуникирам така, както бих искал"? Усещаш ли разликата? Изведнъж от затворена кутия без изход се озоваваш на път с посока. Вече не си с окончателна присъда, а се превръщаш в динамична, развиваща се система, която има на къде да расте.

“Можем да се научим на нещо ново по всяко време в живота си, ако сме готови да бъдем начинаещи. Ако се опитваме да се преструваме, че знаем всичко, никога няма да пораснем.” Вирджиния Сатир

Капанът на черно-бялото мислене

Когато използваме абсолютни твърдения като "аз съм такъв" или "аз не мога това", ние несъзнателно се заключваме в една статична рамка. Все едно слагаме етикет на буркан и решаваме, че съдържанието му няма да се промени, защото вече е консервирано.

Но ние не сме буркани! Ние сме живи, развиващи се същества, които постоянно учат и се променят. Помисли си само колко различен човек си сега от този, който беше преди 5 или 10 години.

Затова първата стъпка към промяната е да разчупиш този черно-бял начин на мислене. Вместо "аз съм" или "аз не съм", опитай с:

  • "В момента не съм толкова добър в..."

  • "Все още се уча как да..."

  • "Бих искал да подобря уменията си за..."

Тези формулировки оставят пространство за растеж и развитие. Те признават сегашното състояние, без да го превръщат в доживотна присъда.

Голямата заблуда за "поставянето на себе си на първо място"

"Трябва да се науча да поставям себе си на първо място."

Колко пъти си чувал (или казвал) тази фраза? Тя звучи логично, нали? Проблемът е, че крие една заблуда.

Истината е, че ние винаги, абсолютно винаги поставяме себе си на първо място. Дори когато си мислим, че жертваме собствените си нужди заради другите, ние всъщност правим избор, базиран на нашите ценности и приоритети в дадения момент.

Представи си следната ситуация: уморен си след дълъг работен ден и точно когато се каниш да си легнеш, получаваш обаждане от приятел в беда. Решаваш да отидеш да му помогнеш, въпреки умората.

Жертваш ли се? На пръв поглед - да. Но всъщност ти избираш да действаш според ценност, която е важна за теб в този момент - да бъдеш добър приятел, да помагаш на хората, да бъдеш човек, на когото може да се разчита. И тази ценност в дадения момент е по-важна за теб от ценността на почивката.

Това не означава, че си поставил себе си на "задно място". Просто си направил избор, базиран на твоите собствени приоритети.

Действията ни са просто... действия

"Вместо да бъдеш своите мисли и емоции, бъди осъзнаването зад тях." Екхарт Толле

Една от най-освобождаващите идеи е да осъзнаем, че нашите действия са просто действия - те не са непременно "жертва" или "егоизъм", "слабост" или "сила". Те са просто поведения, които избираме в даден момент, базирани на това, което ни е най-важно в конкретния момент. Точно така - в конкретния момент!

Защото всяко действие и поведение може да бъде оценено само в контекста, в който е проявено.

Когато решаваш да помогнеш на някого, това не е автоматично "жертва". Когато избираш да отделиш време за себе си, това не е непременно "егоизъм". Тези етикети са просто интерпретации, които залепяме върху действията си, и често тези интерпретации ни карат да се чувстваме зле.

Представи си, че решаваш да дадеш левче на бездомник на улицата. Това действие може да бъде интерпретирано по различни начини:

  • "Жертвам си парите за непознат"

  • "Правя добро"

  • "Изпълнявам моралния си дълг"

  • "Аз съм наивник"

Всички тези интерпретации могат да бъдат верни едновременно или нито една от тях. Важното е, че ти си взел решение, основано на това, което е било важно за теб в този момент.

Не можем да удовлетворим всичките си ценности едновременно

Една от най-големите причини за вътрешните ни конфликти е, че се опитваме да удовлетворим всичките си ценности едновременно. А това просто не е възможно.

Представи си, че имаш следните важни ценности:

  • Да бъдеш успешен в работата си

  • Да прекарваш качествено време със семейството си

  • Да поддържаш отлична физическа форма

  • Да имаш време за приятелите си

  • Да се развиваш интелектуално

Звучат страхотно, нали? Проблемът е, че денят ти има само 24 часа. Физически невъзможно е да отделиш максимално време и енергия за всяка от тези ценности всеки ден.

И тук идва важната част - трябва да избираш. Във всеки момент ти решаваш коя от твоите ценности има приоритет. И това е нормално! Не означава, че другите ценности не са важни за теб, просто в този конкретен момент си избрал да фокусираш енергията си върху една от тях.

Или ако твоя важна ценност е да не повишаваш тон на детето си, по-добре е да я поставиш на по-заден план, ако видиш, че тръгва да пресича улицата точно пред летящата към него кола.

Когато "помагането на другите" те изтощава

"Винаги гледам да помогна първо на другите и това ме изтощава."

Това е толкова често срещан проблем! Много хора, особено жените, са възпитани с идеята, че трябва винаги да са на разположение, винаги да помагат, винаги да са в услуга на другите. И когато това започне да ги изтощава, те се чувстват виновни, че не могат да продължат да дават.

Но има два начина да разгледаме този проблем:

  1. Можеш да работиш върху начини да се презареждаш. Ако наистина ти е важно да помагаш на другите (което е прекрасна ценност!), можеш да намериш начини да го правиш, без това да те изцежда. Това включва поставяне на граници, научаване да казваш "не" понякога и създаване на ритуали за самовъзстановяване.

  2. Можеш да преосмислиш начина, по който помагаш. Понякога не самото помагане ни изтощава, а начинът, по който го правим. Може би помагаш от чувство за вина или страх от отхвърляне, а не от истинско желание. Или може би помагаш по начини, които не са автентични за теб.

Ключът е да разбереш, че да помагаш на другите и да се грижиш за себе си не са взаимно изключващи се. Всъщност, за да можеш да продължиш да даваш на другите дългосрочно, първо е добре да се погрижиш и за собствените си нужди.

Когато усещаш, че те използват

"Аз обаче съм разумно същество и усещам, че ме използват."

Това е много важно наблюдение! Интуицията ни често улавя дисбаланси във взаимоотношенията, преди съзнателният ни ум да ги разпознае.

Когато усещаш, че някой те използва, това обикновено означава, че има дисбаланс в даването и получаването. Може би ти даваш много повече, отколкото получаваш в замяна. Или може би другият човек приема помощта ти за даденост, без да показва благодарност.

В такива ситуации е важно да:

  1. Провериш възприятията си. Понякога нашите интерпретации могат да бъдат повлияни от минали преживявания или страхове. Попитай се: “Имам ли конкретни доказателства, че ме използват, или по-скоро “имам чувството”, че ме използват?”

  2. Комуникираш ясно. Много хора не осъзнават, че поведението им “излъчва” използвачество. Понякога един искрен, директен разговор може да изясни ситуацията и да промени динамиката.

  3. Поставяш граници. Ако наистина те използват, имаш пълното право да поставиш ясни граници. Това не означава, че трябва да спреш да помагаш изцяло, а просто да определиш при какви условия си готов да го правиш.

  4. Преоцениш взаимоотношенията. Ако след всичко това нищо не се промени, може би е време да помислиш колко енергия и време инвестираш във взаимоотношенията ви.

Как да се "заявиш", без да се чувстваш виновен

Много хора се борят с идеята да "се заявят" или да "заемат своя позиция", защото се страхуват, че това ги прави егоистични или груби. Но истината е, че да се заявиш не означава да бъдеш груб или безчувствен към нуждите на другите.

Да се заявиш означава просто да комуникираш ясно своите нужди, граници и желания, като същевременно уважаваш тези на другите.

Ето няколко стъпки, които могат да ти помогнат:

  1. Изясни си какво искаш. Преди да можеш да комуникираш нуждите си с другите, трябва да си наясно с тях самият ти. Отдели време да помислиш върху това какво наистина искаш и от какво имаш нужда. Кое наистина е важно за теб?

  2. Използвай "Аз"-послания. Вместо "Ти винаги ме прекъсваш", опитай "Чувствам се неловко, когато не мога да довърша мисълта си". Това намалява вероятността другият човек да се почувства нападнат.

  3. Практикувай да казваш "не". Започни с малки неща, за които е по-лесно да откажеш. С практиката ще става все по-лесно.

  4. Помни, че не си отговорен за реакциите на другите. Ти можеш да комуникираш нуждите си по най-любезния и уважителен начин, но не можеш да контролираш как другите ще реагират. И това е напълно ок.

  5. Празнувай малките победи. Всеки път, когато успееш да се заявиш, дори и за нещо малко, отбележи това като успех и се поздрави.

От "жертва" към "създател" на собствения си живот

Една от най-трансформиращите промени, които можеш да направиш, е да преминеш от манталитет на "жертва" към манталитет на "създател".

Когато се възприемаме като жертви, ние вярваме, че нещата просто ни се случват и нямаме контрол над тях. Чувстваме се безпомощни и реагираме пасивно на обстоятелствата.

Но когато се възприемаме като създатели, ние разбираме, че макар да не можем да контролираме всичко, което ни се случва, можем да контролираме как реагираме на него. Можем да правим избори, които ни доближават до човека, който искаме да бъдем.

Ето няколко начина да започнеш да мислиш като създател:

  1. Замени "трябва" с "избирам". Вместо "Трябва да помогна на приятеля си", кажи "Избирам да помогна на приятеля си, защото ценя нашето приятелство".

  2. Фокусирай се върху това, което можеш да контролираш. Не можеш да контролираш дали някой ще те помоли за помощ, но можеш да контролираш как ще реагираш.

  3. Практикувай осъзнатост. Когато си по-осъзнат за мислите и чувствата си, можеш да правиш по-съзнателни избори, вместо да реагираш автоматично.

  4. Поеми отговорност за изборите си. Дори когато избираш да поставиш нуждите на някой друг “пред” своите, ангажирай се, че това е твой избор, а не нещо, което ти е наложено.

Упражнение: Преформулиране на "черно-белите" твърдения

Ето едно упражнение, което можеш да направиш, за да започнеш да променяш начина, по който мислиш за себе си и своите способности:

  1. Запиши 5 "черно-бели" твърдения за себе си. Например: "Аз не умея да комуникирам", "Аз винаги съм жертвата", "Аз никога не поставям себе си на първо място".

  2. Преформулирай всяко твърдение, така че от статично, да стане динамично.

    Например:

    “В момента не съм толкова добър в комуникацията, колкото бих искал”, вместо “Не умея да комуникирам.”

    “Понякога се чувствам като жертва, но работя върху това да имам повече контрол”, вместо “Аз винаги се жертвам за другите”,

    “Все още ми е трудно да приоритизирам собствените си нужди, но се уча как да го правя по-добре”, вместо “Не мога да заявявам нуждите си”.

  3. Изграждай ежедневно навика да се слушаш и чуваш. Обръщай внимание на начина, по който говориш за себе си - в разговорите с другите и във вътрешния си диалог - и преформулирай статичните твърдения в динамични в момента, в който ги уловиш.

Това просто упражнение може да има изненадващо силен ефект върху начина, по който възприемаш себе си и да започнеш да забелязваш възможностите за промяна.

Как да разпознаеш кога наистина те използват

Понякога е трудно да разграничим дали наистина ни използват, или просто сме твърде мнителни. Ето няколко признака, че може би наистина те използват:

  1. Взаимоотношенията са еднопосочни. Ти винаги даваш, а другият човек винаги получава, без да предлага нищо в замяна.

  2. Чувстваш се изцеден след взаимодействие с този човек. Енергията ти е изчерпана, а не си зареден.

  3. Другият човек се свързва с теб само когато има нужда от нещо. Когато нямат нужда от помощта ти, сякаш изчезват.

  4. Липсва благодарност. Помощта ти се приема за даденост, без признание или благодарност.

  5. Чувстваш се манипулиран. Използват се тактики като вина, лесна обидчивост или емоционален шантаж, за да те накарат да направиш нещо.

Ако разпознаваш тези признаци във взаимоотношенията си, може би е време да преосмислиш границите си и да комуникираш нуждите си по-ясно.

"Да се научиш да поставяш граници е начин да се грижиш за себе си. Това не е егоистично." Брене Браун

Балансът между даване и получаване

Здравословните взаимоотношения се характеризират с баланс между даване и получаване. Това не означава, че трябва да водиш счетоводство за всяко действие ("Аз ти помогнах 3 пъти, ти ми помогна само 2"), а по-скоро че има общо усещане за реципрочност и взаимно уважение.

В някои периоди ти може да даваш повече, в други - да получаваш повече. Това е нормално. Проблемът възниква, когато дисбалансът е постоянен и едностранен.

Ето няколко начина да създадеш по-балансирани взаимоотношения:

  1. Практикувай да искаш помощ. Много хора, които се чувстват използвани, всъщност не са добри в това да искат помощ, когато им е нужна. Започни с малки неща и постепенно увеличавай.

  2. Изразявай благодарност. Когато някой ти помогне, изрази искрена благодарност. Това създава култура на признателност във взаимоотношенията ти.

  3. Обръщай внимание на енергията си. Ако след взаимодействие с определен човек постоянно се чувстваш изцеден, това може да е знак, че нещо не е наред.

  4. Комуникирай очакванията си. Много недоразумения възникват, защото имаме неизказани очаквания. Колкото и очевидни и “нормални” да ни се струват, никой не може да чете мислите ни (поне аз до сега не съм срещала някой, който може). Бъди ясен относно това какво очакваш и какво си готов да дадеш.

Пътят към автентичността

В крайна сметка, истинската цел не е просто да се научиш да казваш "не" или да поставяш граници. Целта е да живееш автентично - в съответствие с твоите истински ценности и приоритети.

Когато живееш автентично:

  • Правиш избори, базирани на това, което наистина ти е важно, а не на чувство за вина или страх

  • Комуникираш ясно и честно с хората около теб

  • Приемаш, че не можеш да удовлетвориш всичките си ценности едновременно и правиш съзнателни избори

  • Поемаш отговорност за решенията си, без да се чувстваш жертва.

  • Създаваш балансирани, взаимно удовлетворяващи отношения

Пътят към автентичността изисква постоянна работа, осъзнатост и понякога неудобни разговори. Но наградата - живот, който наистина отразява кой си ти и какво цениш - си струва всяко усилие.

Научи се да разпознаваш кога даваш от позицията на автентична щедрост и кога даваш от страх, вина или навик. Позволи си да преразгледаш взаимоотношенията си и да внесеш повече баланс в тях.

И най-важното - ти заслужаваш същата грижа и внимание, които даваш на другите. Не е егоистично да поставяш и своите нужди на масата. Всъщност, това е единственият начин да продължиш да бъдеш пълноценен и щастлив човек, способен да дава автентично на другите.

И помни: не става въпрос за това да бъдеш "перфектен" в поставянето на граници или в комуникацията. Става въпрос за това да бъдеш малко по-добър днес, отколкото вчера, и да продължаваш да растеш и да се учиш.

А Ваня, след като преразгледахме моделите й на мислене и направихме няколко упражнения, каза, че вече не се чувства длъжна да се обяснява и не изпитва вина да казва "НЕ". На въпроса ми “Добре ли е така?”, тя каза: “Добре е. Започвам да се харесвам.”

Какво малко нещо можеш да направиш днес, за да започнеш да се харесваш и ти още повече?

– Ивета




И когато си готов, ето и други начини, по които мога да ти помогна:


 
 
bottom of page