Лъжите, които си разказваме: Защо умните хора вярват в какво ли не
- Ивета Николова
- 30.08
- време за четене: 8 мин.
Истината за самозаблудата, която никой не иска да признае
Колко често си казваш "Аз съм прав, другите грешат"? Или колко пъти си си мислил "Само ако той/тя можеше да схване гледната ми точка, всичко щеше да е наред"? А после, след време, осъзнаваш, че може би... не си бил съвсем прав?
Всички ние живеем в старателно съчинени истории за реалността – истории, които ни карат да се чувстваме прави и убедени в правотата си. Но какво би станало, ако ти кажа, че точно тези истории са нещата, които ни държат заклещени на едно място?
Днес ще ти пиша за една неудобна истина - за самозаблудата. Защото първата стъпка към яснотата е да признаем колко сме слепи всъщност.
"Най-трудно е да видиш това, което е пред очите ти." Йохан Волфганг фон Гьоте
Неудобната истина: Лъжеш се точно в този момент
Нека започна с нещо, което може да не ти хареса: самозаблуждаваш се дори точно в този момент.
Всички го правим. Това не е някакъв специфичен недостатък на някои хора – такава е човешката ни природа. Но е и една от най-големите пречки пред развитието, успеха и истинската ни връзка с другите.
Въпросът не е дали се самозаблуждаваш. Въпросите са:
Как го правиш?
Кога го правиш?
Какви са последствията?
И най-важното – какво ще направиш по въпроса?
Как мозъкът ти те лъже (с твое съгласие)
Мозъкът ти има една основна задача – да те поддържа жив. И в продължение на хиляди години да грешиш е било равносилно на смърт.
Ако си събирач и мислиш, че можеш да се справиш с лъв, тази мисъл може да е последната ти. Затова мозъците ни са еволюирали да ни възнаграждават, когато сме прави. Или по-точно – когато се чувстваме прави.
В това е проблемът: мозъкът ти те възнаграждава, когато се чувстваш прав, а не когато наистина си прав.
Психолозите го наричат "мотивирано разсъждение" – нашата изключителна способност да се самоубеждаваме в това, в което искаме да вярваме.
Мислиш си, че мислиш логично. Вярваш, че разглеждаш всички доказателства и след това вземаш рационални решения. Но ето какво всъщност се случва: получаваш усещане за това, в което искаш да вярваш. След това мозъкът ти започва да работи като адвокат: събира доказателства, че си прав, и отхвърля доказателствата, които ти противоречат.
Колкото и нелогично да звучи този когнитивен процес, проучванията в психологията, неврологията и дори поведенческата икономика ясно го отчитат като феномен.
Петте начина, по които се самозаблуждаваме
1. Защита на идентичността
Искаме да бъдем определен тип човек. Консервативен. Либерален. Успешен. Жертва. Герой.
Тези етикети идват в пакет с определени вярвания. След като се идентифицираш като "такъв човек", придобиваш и склонност да вярваш в това, в което вярва такъв човек.
По-лесно е да приемеш целия мироглед, отколкото да обмисляш всеки въпрос поотделно. Това е като да си купиш цял гардероб с дрехи, които "си отиват", вместо да избираш всяка дреха поотделно.
2. Поддържане на мирогледа
Създаваме свързани истории за това как работи светът и след това се съпротивляваме на всяка информация, която оспорва тези истории.
Ако вярваш, че правителството работи срещу теб, ще виждаш заговор във всичко. Ако вярваш, че хората са добри, ще намираш “логични обяснения” на противното. Не харесваме сложността. Предпочитаме прости истории с ясни герои и злодеи.
Това е като да гледаш филм, в който вече си решил кой е добрият и кой е лошият, и след това да интерпретираш всяка сцена през тази призма.
3. Селективно внимание
Обръщаме внимание само на информацията, която потвърджава това, в което вече вярваме.
Ако си политически ляво-настроен, вероятно следиш предимно леви политици. Ако си дясно-настроен, ориентираш се към предимно дясно съдържание.
Може от време на време да проверяваш "другата страна", но забележи колко време прекарваш там в сравнение с комфортната си зона. Това е като да имаш любим ресторант и да ходиш там всеки път, вместо да опитваш нови места.
4. Социална валидация
Обграждаме се с хора, които са съгласни с нас, и след това използваме тяхното съгласие като доказателство, че сме прави.
Социалните медии ни помагат още повече в самозаблудите ни. Публикуваме мненията си и получаваме харесвания от хора, които имат същите мнения. Алгоритъмът ни подава предимно съдържание, което потвърждава нашите пристрастия. Бъркаме популярността в собствения си вакуум с истина.
Това е като да питаш само приятелите си дали ти стоят добре новите дънки – разбира се, че ще ти кажат "да"!
5. Разрешаване на когнитивен дисонанс
Когато убежденията ни влизат в конфликт с действията ни (или с реалността), мозъците ни започват да работят трескаво за да преодолеят дискомфорта на разминаването. Обикновено това означава да интерпретираме реалността според убежденията си, вместо да променим убежденията си.
Ако вярваш, че си добър партньор, но се държиш отвратително, по-лесно е да намериш извинения и обяснения на поведението си, отколкото да признаеш, че не си този, за когото се мислиш.
Как това се проявява в ежедневието
Самозаблудата не е само в политиката или световните събития. Тя се проявява навсякъде:
В отношенията: "Причината връзката ни да не работи е, че той/тя не ме разбира" (вместо да изследваш собственото си поведение).
В кариерата: "Не ме повишават, защото шефът ми не ме харесва" (вместо честно да оцениш представянето си).
В здравето: "Не отслабвам, защото имам бавен метаболизъм" (вместо да внимаваш какво ядеш).
В личностното развитие: "Щях да бъда успешен, ако просто имах повече възможности" (вместо да поемеш отговорност за създаването на възможности).
Разказваме си истории, които ни карат да се чувстваме по-добре в момента, но ни държат заклещени в дългосрочен план. И това си има цена.
"Човек не е това, което мисли, че е, а това, което мисли, че не е." Албърт Елис
Цената на самозаблудата
Когато живееш в истории, които те заблуждават, вместо да бъдеш достатъчно любопитен, за да разбереш какво наистина се случва, се случват няколко неща:
Спираш да учиш. Защо да търсиш нова информация, когато вече "знаеш" истината?
Ставаш предсказуем. Реакциите ти са предопределени от историята, която си разказваш, а не от действителната ситуация.
Губиш връзка с другите. Хората усещат, когато ти е по-важно да си прав, отколкото да ги разбереш.
Ограничаваш потенциала си. Не можеш да решиш проблеми, които не забелязваш.
Ставаш уязвим. Когато реалността в крайна сметка противоречи на историите ти, нямаш инструменти, с които да се справяш.
Това е като да караш кола със завързани очи – може да се движиш известно време, но рано или късно ще се блъснеш.
Как да започнеш да виждаш ясно
Да се освободиш от самозаблудата не означава да станеш перфектно обективен; това е невъзможно. Става въпрос да осъзнаеш пристрастията си и да развиеш по-добри мисловни навици.
1. Бъди скептичен към черно-белите истории
Когато се сблъскаш с информация, която перфектно потвърждава това, в което вече вярваш, бъди подозрителен.
Истината обикновено е по-нюансирана, отколкото която и да е от страните би искала да признае. Търси различни перспективи. Попитай се: "Какво бих казал за това, ако не бях съгласен с него?"
Като да изслушаш и двете страни в спор, преди да решиш кой е прав.
2. Различавай фактите от мненията
По-голямата част от това, което консумираме, е мнение, маскирано като факт. Научи се да забелязваш разликата.
Фактите са неща, които са измерими, ясни и безспорни. Мненията са интерпретации на тези факти. Колкото по-емоционален език използва някой, толкова по-вероятно е да ти продава мнение.
Това е като разликата между "Температурата днес е 27 градуса" (факт) и "Днес е горещ ден" (мнение).
3. Бъди скептичен към хиперболизациите
Емоционалният език е проектиран за да заобиколи критичното ти мислене. Когато някой използва думи като "винаги", "никога", "всички" или "напълно", най-вероятно преувеличава. Истината обикновено е по-малко драматична, отколкото която и да е крайност.
Това е като да чуеш някой да казва "Това е най-гадният ден в живота ми!" само защото е изпуснал автобуса.
4. Изгради интелектуална отвореност и любопитство
Вместо да гледаш на себе си като на човек, който има правилните отговори, виж себе си като някой, който знае да задава добри въпроси.
Промяна на идентичността: от "Аз съм прав" към "Аз научавам".
Това е като да преминеш от това да бъдеш учител, който винаги трябва да знае отговорите, към това да бъдеш ученик, който винаги е готов да научи нещо ново.
5. Разнообрази информационната си диета
Активно търси перспективи, които оспорват убежденията ти. Не за да ги приемеш непременно, а за да ги разбереш.
Не е нужно да се съгласяваш с позицията на всеки, но за да я отхвърлиш или приемеш, първо е нужно да я разбереш.
Сократовото решение
Сократ е бил известен с това, че е задавал въпроси, които разкривали колко малко хората всъщност знаят. Подходът му е бил прост: продължавай да питаш "Какво имаш предвид?" и "Откъде знаеш?", докато достигнеш границите на разбирането си.
Опитай това със собствените си убеждения:
Какво ме кара да вярвам в това?
Какво би променило мнението ми?
Какво предполагам, което може да не е вярно?
Какво би казал някой, който не е съгласен с мен?
Ами ако греша за това?
Това е като да бъдеш детектив на собствените си мисли, вместо да приемаш всичко за даденост.
Парадоксът на убедеността
Ето нещо интересно за убедеността: колкото по-убеден се чувстваш, толкова по-вероятно е да се самозаблуждаваш.
Истинското знание идва със смирение. Колкото повече учиш, толкова повече осъзнаваш колко много не знаеш.
"Единственото, което знам, е, че нищо не знам." Сократ
Хората, които са абсолютно убедени, че са прави за сложни въпроси, обикновено са най-малко информираните, а не най-информираните.
Това е като начинаещ шахматист, който мисли, че знае всичко, просто защото знае как се движат фигурите.
Упражнение: Провери убежденията си
Помисли за едно силно мнение, което имаш за политиката, отношенията, работата или живота като цяло.
Сега си задай следните въпроси:
Какви доказателства имам за това убеждение?
Какви доказателства могат да го опровергаят, които избирам да игнорирам?
Какво би казал някой, който не е съгласен с мен?
Мога ли да обясня позицията им по начин, който те биха приели?
Какво би означавало за идентичността ми, ако греша за това?
Целта не е непременно да промениш мнението си, а да гледаш на убежденията си по-съзнателно и по-малко защитно.
Как да разпознаеш самозаблудата в действие
Ето няколко знака, че може би се самозаблуждаваш:
Емоционална реакция на различни от твоята гледни точки. Ако се ядосваш, когато някой не е съгласен с теб, това може да е знак, че защитаваш крехко убеждение.
Избягване на определени теми или хора. Ако избягваш разговори с хора, които имат различни възгледи, може би се страхуваш, че позицията ти не би издържала.
Прекалено опростяване на сложни въпроси. Ако всичко ти изглежда черно-бяло, вероятно пропускаш нюансите.
Постоянно търсене на потвърждение. Ако непрекъснато търсиш хора, които да потвърдят, че си прав, може би дълбоко се съмняваш.
Отхвърляне на доказателства без разглеждане. Ако автоматично отхвърляш информация, която противоречи на убежденията ти, без дори да я обмислиш, това е класическа самозаблуда.
Това е като да имаш алергия към истината – целият ти организъм реагира бурно, когато се сблъска с нещо, което заплашва системата ти от убеждения.
Защо е толкова трудно да признаем, че грешим
Едно от най-трудните неща е да признаем, че грешим. Защо?
Заплаха за идентичността. Ако си изградил идентичността си около определени убеждения, промяната им се усеща като загуба на част от себе си.
Страх от отхвърляне. Ако социалният ти кръг споделя убежденията ти, промяната им може да означава отхвърляне от общността ти.
Когнитивна икономия. Мозъкът ти иска да пести енергия. Преразглеждането на убежденията изисква когнитивни усилия, които предпочитаме да си спестим.
Его. Признаването, че си грешал, може да се усети като удар по самочувствието ти.
Това е като да си построил къща върху крехка основа – страшно е да признаеш, че фундаментът може да е нестабилен, защото това означава, че цялата къща е в опасност.
Истината е процес, а не крайна точка
Истината не е нещо, което притежаваш; това е нещо, което непрекъснато търсиш и откриваш. Най-мъдрите хора не са тези, които имат всички отговори, а тези, които продължават да задават въпроси.
Самозаблудата е част от естественото човешко състояние. Не можем да я елиминираме напълно, но когато сме по-наясно с нея, можем да не се поддадем на ефектите й.
Целта не е да елиминираш самозаблудата - това е невъзможно. Целта е да си наясно с нея, да я сведеш до минимум, където е възможно, и да приемеш убежденията си като една от възможните гледни точки, вместо като факти.
Моментът, в който си убеден, че не се самозаблуждаваш, е моментът, в който си най-заблуден от всички.
Остани любопитен. Остани смирен. И греши по-често.
Защото парадоксът е, че колкото повече грешиш, толкова е по-вероятно да намериш истината.
Благодаря ти, че следиш бюлетина ми.
– Ивета
И когато си готов, ето и други начини, по които мога да ти помогна:
Записвам нови клиенти за индивидуални НЛП сесии. Ако искаш да разрешиш конкретен проблем или да постигнеш цел, запиши се тук за безплатна консултация.
1:1 НЛП коучинг с мен: https://www.ivetanikolova.com/plans-pricing
НЛП-моделът "Аз-Концепция": https://www.ivetanikolova.com/аself-concept
Скоро стартира отново НЛП-Програмата "Здрави Лични Граници", запиши се тук, ако искаш да те известя за детайлите: https://www.ivetanikolova.com/granici
