Отровните стрели на Критиката: Как да останеш невредим

Ивета Николова
преди 12 минути
време за четене: 10 мин.

Защо критиката те блокира и как да я използваш за растеж

Случвало ли ти се е някой да те критикува и ти да се чувстваш все едно са те ударили с юмрук в корема? Онова усещане, когато думите се забиват толкова дълбоко и остават там с дни, седмици, а понякога с години?

Независимо дали идва от непознат в интернет, колега на работа, приятел или любим човек, жилото на критиката може да остане с нас дълго, дълго време. Но добре ли щеше да е, ако можеше да извадиш това жило напълно? Или ако занапред можеше да изграждаш взаимоотношения, които те предпазват от него - още от самото начало?

Истината е, че животът ни среща с много хора, и не всеки от тях ще ни ръкопляска, когато се справяме добре. Някои дори ще се опитат да те дръпнат надолу. И това е нормално – такъв е животът. Но това не означава, че трябва да позволяваш на критиката да те съсипва.

Защо хората критикуват?

Преди да говорим за това как да се справяш с критиката, нека първо разберем защо хората изобщо критикуват. Обикновено има четири основни причини, поради които някой би те критикувал:

Несигурност – ТЕ не се чувстват достатъчно добри и искат да те свалят до тяхното ниво. Не се опитват да те наранят съзнателно – просто ти ги караш да се чувстват малки.

Саботаж – Завиждат ти. Справяш се по-добре от тях, и това ги кара да се чувстват сякаш губят в някаква въображаема надпревара.

Пристрастеност към критикуването – Просто им е навик. Някои хора са програмирани да търсят какво не е наред. Виждат красива картина и казват: "Отвратителна рамка".

Искрено желание да помогнат – Наистина искат да ти помогнат да станеш по-добър... просто имат комуникационните умения на булдозер.

Сега, когато осъзнаваш, че зад всеки критичен коментар най-вероятно стои някоя от тези четири причини, той започва да губи силата си. Жилото започва да изтънява.

Не си ти.

Те са.

И играта става съвсем друга, когато спреш да приемаш нещата лично.

Критика срещу критичен анализ

Представи си, че си работил седмици наред по проект. Вложил си сърцето и душата си в него. И тогава някой казва: "Това е ужасно. Ти просто не ставаш за тази работа."

А сега си помисли, че вместо това чуваш: "Имам няколко предложения, които биха могли да направят този проект още по-добър. Ето какво мисля..."

Усещаш ли разликата?

Критиката казва: "Ти не си достатъчно добър."

Критичният анализ казва: "Ето нещо, което може да ти помогне да станеш по-добър."

Разликата е огромна. Критиката атакува идентичността ти. Критичният анализ се фокусира върху поведението. Едното руши, другото изгражда. И проблемът е, че много от нас критикуват и самите себе си по същия начин, по който го правят другите. Персонализираме го. И го оставяме да загнои.

А какво би станало, ако спреш да го правиш?

Добре ли ще е, ако вместо вътрешният ти критик каже "Ти си мързелив", ти си го преведеш като: "Добре, може би не дадох всичко от себе си – какво мога да науча от това?"

Преформулирането, или както в НЛП го наричаме “рифрейминга” на критиката, е една от най-полезните суперсили, които можеш да развиеш. И ето как да го направиш:

Шестте филтъра за критика

Представи си, че имаш магическа машина, през която “прекарваш” всяка критика, преди да я приемеш. Машината е с шест филтъра, които пречистват критиката и извличат само полезното от нея. Ето как работи:

1. Филтрирай за информация – Запитай се: Има ли нещо полезно тук?

Когато някой те критикува, вместо веднага да се защитаваш или да се чувстваш зле, първо се запитай: "Има ли зрънце истина в това, което казва?" Дори и най-неприятната критика понякога съдържа полезна информация. Твоята задача е да я извлечеш, без да е нужно да изпиваш и отровата.

2. Разпознай източника – Кой е този човек и откъде идва?

Критика от уважаван ментор има различна тежест от критика от случаен непознат в интернет. Критика от някой, който е експерт в областта, е различна от критика от някой, който никога не е правил това, което ти правиш. Контекстът е важен.

3. Разбери мотивацията им – Какво всъщност се опитват да постигнат, когато казват това?

Понякога хората критикуват, защото наистина искат да ти помогнат. Друг път го правят, за да се почувстват самите те по-добре. Да разбереш истинската им мотивация ти помага да решиш колко внимание да обърнеш на думите им.

4. Осъзнай нуждите им – Често те просто искат да се почувстват по-добре със самите себе си.

Хората, които постоянно критикуват другите, обикновено имат дълбока нужда да се почувстват важни, умни или силни. Но много често единствената опция, с която разполагат, за да го постигнат, е да се опитват да смалят другите, вместо самите те да израстнат. Когато осъзнаеш това, е много вероятно да изпиташ съчувствие към тях, вместо да се чувстваш наранен.

5. Не им позволявай да заемат място в главата ти – Спри да си го преиграваш отново и отново. Пусни го, освободи си пространството.

Колко пъти си се хващал да си преповтаряш в главата някой критичен коментар отново и отново? Да продължава да ти се върти репликата им - със същия тон (или преувеличен?), и дори украсена с изводи, които сам си изфабрикувал. Това е все едно да позволиш на някой да живее в главата ти без да ти плаща наем. Изхвърли ги!

6. Планирай отговора си – Разиграй си предварително какво да кажеш (и какво да мислиш) следващия път, когато се случи.

Например, помисли си за следващия път, когато някой ти отправи критика, в която не намираш нещо полезно, как би отговорил: “Благодаря ти за мнението, ще помисля дали да го взема предвид”.

Подготви си няколко отговора, които можеш да използваш, когато някой те критикува на общо основание. Това ти дава чувство за контрол и увереност.

Тези филтри ти позволяват да отговориш, а не да реагираш. Те ти помагат да останеш спокоен. Тези 6 филтъра вършат чудесна работа в свят, пълен с хора, нетърпеливи да предложат мнението си.

“Мненията са като задниците - всеки си има.” Клинт Истууд, “Мръсният Хари”

Как да отговориш?

Представи си следната ситуация: на работна среща колега внезапно казва: "Твоята идея няма да проработи. Ти никога не мислиш за практическите аспекти." Всички погледи се насочват към теб. Сърцето ти започва да бие по-бързо. Какво правиш?

Когато някой те критикува пред други хора, имаш няколко опции:

Избягвай я: Смени темата и не ѝ давай въздух.

"Благодаря ти за мнението. Да се върнем сега към основната тема на срещата."

Надсмей се: Разсей напрежението. Извади жилото.

"Уау, не си пестиш думите днес! Оценявам прямотата ти. Да видим какво можем да направим по-добре."

Отвърни на удара: Утвърди себе си и изясни нещата.

"Всъщност, обмислил съм практическите аспекти. Ето за какво става въпрос..."

Изясни: Превърни атака срещу идентичността ти в дискусия за поведението.

"Звучиш сякаш имаш притеснения относно изпълнимостта на идеята. Ще ми е интересно да чуя повече за конкретните ти опасения."

Не е нужно да печелиш. Просто не позволявай на атаката да те разклати.

А сега нека поговорим за границите.

Изграждане и поддържане на граници

Границите са твоите правила за това как хората могат да се отнасят с теб. И ако ти не ги поставиш, някой винаги ще се чувства в правото си да те критикува, да ти сочи „грешките“ и да те „поправя“ – дори когато никой не го е молил.

Представи си, че допускаш някого в дома си и той започва да мести мебелите, да коментира избора ти на цветове и да ти казва как „трябва“ да изглежда всичко. Това би било странно, нали? А ако не реагираш, той ще реши, че е напълно нормално да го прави отново. И отново. Така изглежда животът без граници, когато става дума за критика.

Ето нещо, което можеш да направиш още сега, за да положиш здрава основа за границите ти. Най-добре ще е първо да направиш бърза инвентаризация, като си извадиш лист хартия и си запишеш отговорите на следните 3 въпроса:

Кои взаимоотношения те изцеждат или нараняват?
Кои трябва да приключат?
Кои могат да бъдат подобрени?

След това, за всеки от отговорите ти си задай трите ключови въпроса:

Какви лични граници се нарушават тук?
(Например: не е ОК да ме анализират или съветват без да съм поискал.)
Какво поведение бих искал да виждам от този човек занапред?
(Например: да се въздържа от лични коментари относно външния ми вид, решенията ми или стила ми на живот.)
Какво ще направя, ако тази граница бъде нарушена отново?
(Важно е да имаш ясен план за реакция.)

Защото границата не е просто линия, която чертаеш, а е територия, която отстояваш. Не можеш просто да кажеш: "Не се дръж така с мен." Трябва да го подкрепиш с действие.

Например: „Не мога да приема да ме критикуваш по този начин. Ако това продължи, ще приключа разговора.“

И ако критиката продължи — наистина го направи. Смени темата. Затвори телефона. Стани и си тръгни. Това не е драма — това е ясно послание.

Границите без последствия са просто празни думи.

Ето как да комуникираш границите си ефективно:

Спокойно. Ясно. Последователно.

Нещо като инструкция за употреба: "Ето какво работи за мен, и ето какво не става."

Не е нужно да се обясняваш. Не е нужно да се защитаваш.

С времето хората ще се адаптират, дай им това време и бъди постоянен. А тези, които не го правят? Може би не са твоите хора.

Когато критиката идва отвътре

Знаеш ли кой е най-големият ти критик? Не е шефът ти, не е партньорът ти, не са родителите ти. Това си ти.

Вътрешният критик може да бъде най-жестокият от всички. Той знае всичките ти слаби места и точно къде да удари, за да боли най-много. И най-лошото е, че той е с теб 24/7, без почивка.

Ето няколко начина да се справиш с вътрешния критик:

1. Дай му име

Колкото и странно да звучи, когато дадеш име на вътрешния си критик (нещо шантаво, напр. "Драконът Драго" или "Госпожа Съвършена"), създаваш дистанция между себе си и критичните мисли. Това ти позволява да ги видиш като нещо отделно от теб, а не като “истината” за теб.

2. Превърни монолога в диалог

Вместо просто да слушаш как вътрешният критик те залива с негативни мисли, започни да му отговаряш. Когато чуеш "Ти си пълен провал", отговори с "Благодаря за мнението, Драго, но всъщност имам много успехи зад гърба си."

3. Говори на себе си така, както би говорил на приятел

Помисли: би ли казал на най-добрия си приятел нещата, които казваш на себе си? Вероятно не. Започни да се отнасяш към себе си с любезността и разбирането, които би предложил на някой, когото обичаш.

4. Искай доказателства

Когато вътрешният ти критик каже нещо като "Ти никога нищо не довършваш ", опровергай го. Направи списък с нещата, които си довършил. Фактите са най-добрата противоотрова срещу ирационалните критики.

Още нещо за критиката…

Ако не получаваш критика, най-вероятно не правиш нищо съществено.

Когато започнеш да действаш, да се изявяваш и да говориш открито, ще бъдеш съден. Това е положението. Това е част от играта. И колкото по-добър ставаш в това, което правиш, толкова повече критика (и откровен хейт) ще получаваш.

А колкото по-добре функционира филтриращата ти систма, толкова по-неудържим ставаш:

1. Филтрирай за информация

2. Разпознай източника

3. Разбери мотивацията им

4. Осъзнай нуждите им

5. Не ги дръж в главата си

6. Планирай отговора си

Помисли си за всеки успешен човек, когото познаваш или за когото си чувал. Всеки от тях е бил критикуван, осмиван, подценяван. Но вместо като спирачка, той е използвал критиката за гориво.

"Единственият начин да избегнеш критика е да не правиш нищо, да не казваш нищо и да не бъдеш нищо." Аристотел

Практическо упражнение: Преосмисляне на критиката

Ето едно просто упражнение, което можеш да направиш още сега, за да започнеш да променяш отношението си към критиката:

Помисли си за една критика, която те е ужилила наскоро и все още те сърби.
Запиши я на един лист точно така, както я помниш.
Задай си един по един следните въпроси:
- Какво може да се е случвало с този човек в момента?
- Коя от четирите причини за критика най-вероятно стои зад това?
  - Несигурност
  - Саботаж
  - Пристрастеност към критикуването
  - Искрено желание да помогне
- Има ли нещо полезно, което мога да си взема от самата критика?
- Каква граница ми е нужно да подсиля, за да не го персонализирам отново?
Пренапиши и редактирай сега критиката като конструктивна обратна връзка. Например, ако някой е казал: "Ти си ужасен презентатор, говориш твърде бързо", можеш да го преформулираш като: "Бих могъл да подобря презентационните си умения, като говоря малко по-бавно."
Накрая, напиши как ще подходиш следващия път, когато получиш подобна критика. Какъв ще бъде твоят отговор? Как ще защитиш границите си?

Това упражнение ти помага да трансформираш отровната критика в полезна информация и да изградиш по-здрави граници за напред.

Как да превърнеш критиката в катализатор за растеж

Знаеш ли кое е интересното за критиката? Тя може да бъде или спирачка, или катализатор – и ти решаваш какво да бъде тя за теб.

Когато някой те критикува, имаш два основни избора:

Да позволиш на критиката да те спре, да те накара да се съмняваш в себе си и да се откажеш.
Да използваш критиката като информация, която ти помага да станеш по-добър, по-силен и по-устойчив.

Най-успяващите хора избират второто. Те не позволяват на критиката да ги определя; те я използват, за да се “актуализират”.

Ето няколко начина да превърнеш критиката в катализатор за растеж:

Използвай я като обратна връзка, не като присъда

Критиката не е окончателна присъда за твоята стойност или способности. Тя е просто информация за това как твоите действия се възприемат от другите. Ако е необходимо, използвай я, за да коригираш курса си.

Търси модели

Ако получаваш една и съща критика от различни хора, може би има нещо, на което трябва да обърнеш внимание. Търси повтарящи се теми в обратната връзка, която получаваш.

Ако един човек ти каже, че си свиня - не се притеснявай,ако петима ти го кажат - време е да излезеш от кочината.

Превърни я в конкретни действия

Вместо да се фокусираш върху негативните чувства, които критиката поражда, погледни я от позицията на страничен наблюдател и я превърни в конкретни действия, които можеш да предприемеш. Какво би могъл да направиш по-добре следващия път?

Използвай я като мотивация

Някои от най-големите постижения в историята са били вдъхновени от желанието да се докаже, че критиците грешат. Позволи на критиката да запали огъня в теб.

Празнувай растежа

Когато успееш да превърнеш критиката в растеж, отпразнувай го. Потупай се по рамото, отдай си сам на себе си признанието колко си израснал и как си превърнал нещо негативно в позитивно.

Твоята сила е в отговора ти

В крайна сметка, не можеш да контролираш дали хората ще те критикуват. Това е неизбежна част от живота. Но можеш да контролираш ти как да реагираш на тази критика.

Силата ти не е в способността да избягваш критика, а в умението да я филтрираш, да извличаш ценното от нея и да оставяш излишното зад гърба си.

И когато изградиш здрави граници, които систематично защитаваш, ще откриеш, че критиката губи силата си над теб. Тя става просто шум във фона, докато ти продължаваш да вървиш напред към собствените си цели и мечти.

Помни: Критиката може да ти даде информация, но не те определя. Ти си много повече от мнението на другите за теб.

И ако искаш да научиш още повече за това как да използваш НЛП, за да трансформираш начина, по който се справяш с критиката и изграждаш здрави лични граници, попълни тази анкета и вземи своята безплатна НЛП сесия с мен: ИЗЯСНИ СВОИТЕ СТРЕМЕЖИ ИЛИ ТРУДНОСТИ.

Благодаря ти, че следиш бюлетина ми.

– Ивета