Защо „Не мисли за син слон!" те кара да мислиш за... син слон?

Ивета Николова
преди 6 дни
време за четене: 7 мин.

Случвало ли ти се е да си притеснен от нещо, някой да ти каже: "Не се притеснявай!" и ти да започнеш да се притесняваш още повече? Или излизайки от къщи да си повтаряш: "Само да не забравя ключовете!", и после да се озовеш отвън, пред заключената врата с ключове, останали на масата в кухнята? Това е капан, в който всички попадаме от време на време, и има много интересно обяснение.

Нека направим един малък експеримент и да те помоля нещо: “Моля те, не мисли за дългокосместа бяла котка. Дори не си помисляй за пухкавата й бяла козина, сладката й муцунка с бели мустачки, нито за начина, по който се разтяга на пода и си остри ноктите на килима.”

Какво се случи в ума ти? За какво си помисли току-що? Колкото и да се опитваш да не мислиш за това, образът е вече в главата ти. И… какъв беше цвета на килима ;)

Защо мозъкът ни е "непослушен"?

Причината за този феномен е изключително интересна и разкрива много за начина, по който работи умът ни. Мозъкът ни има една особеност – той не разбира отрицанията. Когато чуе "не мисли за...", първата работа му е да си го представи това нещо, за да разбере за какво да не мисли.

Това е все едно да се опитваш да завиеш наляво, докато си повтаряш: "Не надясно, не надясно, не надясно!" Какво се случва? Мозъкът ти първо трябва да си представи "надясно", за да разбере какво не трябва да прави. А когато си представи "надясно", вече е насочил вниманието ти (и теб самия) натам.

И интересното е, че този малък "бъг" в софтуера на мозъка ни е в основата на много от ежедневните ни борби и несъзнателни саботажи.

Как несъзнателно сами се саботираме с думи

Родители, шефове, приятели – и най-вече ние самите – често използваме отрицателни формулировки с най-добри намерения. Казваме си:

"Не трябва да повтарям тази грешка"
"Няма да се притеснявам за тази среща"
"Не искам да объркам презентацията"

И какво всъщност постигаме? Фокусираме вниманието си точно върху грешката, притеснението или объркването, които искаме да избегнем. Мозъкът ни веднага си представя как объркваме презентацията, как се притесняваме, как повтаряме грешката.

Това е като да кажеш на дете: "Не разливай сока!" И какво прави детето? Представя си как го разлива и... след секунди сокът е на пода!

Универсалните обобщения – най-големият враг на самочувствието ти

"Никога не правя нищо както трябва."
"Аз съм ужасен родител."
"Никой не ме оценява."
"Просто съм пълен провал."

Звучат ли ти познато тези изречения? Това са т.нар. "универсални обобщения" – изказвания, които съдържат думи като "винаги", "никога", "всички", "всичко". И те са истински убийци на увереността.

Защо? Защото са толкова всеобхватни, че е невъзможно да са истина. И все пак, когато си ги казваме, ние им вярваме напълно! Ако наистина НИКОГА не правиш нищо както трябва, как изобщо си оцелял досега? Ако ВСИЧКИ винаги те отхвърлят, как имаш приятели или семейство?

Представи си, че имаш приятел, който всеки път, когато направиш и най-малката грешка, ти казва: "Ето, пак се провали! Ти винаги се проваляш във всичко!". Колко дълго би търпял такъв "приятел"? А сега помисли колко често ти самият си говориш по този начин...

Как да счупиш тези модели?

В Невро-лингвистичното програмиране (НЛП) има ефективен подход за справяне с тези капани. Вместо да приемаш универсалните обобщения за чиста монета, започни да ги подлагаш на съмнение.

Следващия път, когато се уловиш да използваш такова обобщение, опитай следното:

Запитай се: "Наистина ли? Никога? Означава ли това, че никога, нито веднъж не съм направил нещо както трябва? Какво точно не направих добре този път?"
Забележи как, когато оспориш вътрешния си диалог, започват да се променят и вътрешните ти образи. От огромна, всеобхватна картина на провал, фокусът ти се стеснява до конкретна ситуация, която можеш да управляваш.

Ето един пример:

Вместо: "Всички винаги ме отхвърлят." Попитай се: "Колко хора всъщност има в картината, която си представям, когато си казвам това? Кой конкретно ме отхвърля?"

И може би ще осъзнаеш: "Всъщност, само Мария (или който и да е) ме отхвърля в момента."

Много по-лесно е да се справиш с отхвърлянето от един човек, отколкото от "всички", нали? Това ти връща част от увереността и контрола над ситуацията.

Изведнъж проблемът става по-малък, по-лесно управляем и по-малко сериозен. Вместо цял свят, който те отхвърля, имаш един конкретен човек, с когото можеш да работиш върху отношенията си.

Пренастройване чрез утвърдителен език: Силата на утвържденията

И тук идва "програмната" част на НЛП – способността ни да променяме начина, по който мислим и говорим, за да постигаме това, което всъщност искаме. Вместо да се фокусираме върху отрицателните твърдения, можем да ги преобразуваме в утвърдителни.

Например, вместо:

"Не се притеснявай за този клиент" → "Бъди спокоен и уверен с този клиент"
"Не трябва да повтарям тази грешка" → "Какво научих от тази ситуация, за да я направя по-добре следващия път?"
"Не искам да объркам презентацията" → "Ще представя презентацията си ясно и уверено"

Тези позитивни изрази не само те карат да се чувстваш по-добре, но и помагат на ума ти да се фокусира върху решенията и желаните резултати, а не върху проблемите.

Как да създаваш работещи утвърждения (без да звучиш като мотивационна брошура)

Афирмациите (утвържденията) са положителни твърдения за теб самия, формулирани в сегашно или бъдеще време, сякаш вече се случват или скоро ще се случат.

За да бъдат ефективни, за утвържденията има няколко прости правила:

Формулирай ги позитивно – определи какво искаш, а не какво не искаш - "Да съм уверен", вместо "Да не се притеснявам"
Използвай сегашно или непосредствено бъдеще време – "Аз съм уверен" или "Аз ще съм уверен", а не "Някой ден ще стана уверен"
Бъди конкретен – колкото по-конкретно, толкова по-добре: "Аз ще съм уверен на тази среща."
Фокусирай се върху действията (процесите), а не само върху резултата – "Аз говоря уверено", а не просто "Аз съм уверен"

Ето няколко примера за ефективни афирмации:

Уча нови неща с лекота.
Всеки ден ставам все по-мил и любящ към другите.
Аз съм ценен човек, който се грижи за себе си.
Мога да се науча да действам отговорно.
Мога да бъда любящ към себе си.
Наслаждавам се на честността в отношенията си с другите.

И внимавай! Не всяка афирмация работи за всеки. Ако си кажеш нещо, което напълно противоречи на представата ти за себе си, мозъкът ти ще го отхвърли като пълна нелепост или дори ще се получи обратен ефект. Например, ако осъзнаваш, че често си бил невнимателен към другите, афирмацията "Аз съм внимателен към другите" ще е пълна загуба на време. Но ако я промениш на "Мога да се науча да бъда по-внимателен към другите", това няма да противоречи на убеждението ти, че досега не си бил такъв.

Отдели си нужното време да създадеш афирмация, която е важна за теб и за това кой искаш да бъдеш. След това си я кажи и провери вътрешната си реакция – дали резултатът е това, което искаш. Ако не е, преформулирай афирмацията така, че всяка твоя част да е “съгласна” с нея.

Как да превърнеш фрустрацията в гъвкавост

Сега, когато вече си наясно със силата на езика и мисловните модели, можеш да приложиш тези знания, за да промениш дори най-фрустриращите ситуации във възможности за избор.

Представи си следното: на важна среща с шефа ти, той ти съобщава за драстични промени в задълженията ти. Вместо да изразиш мнението си и да му дадеш информация, която би променила решението му, ти седиш мълчаливо, чувстваш се сконфузено и ти е неудобно. След срещата си мислиш: "Защо не казах нищо? Защо не бях по-уверен?"

Познато ли ти е?

Всъщност, има и друг начин. Вместо да се самобичуваш, можеш да използваш тези ситуации, за да развиеш по-голяма гъвкавост в поведението си.

Ето една техника, която може да ти свърши тази работа:

Помисли за ситуация от миналото, в която не си се представил толкова добре, колкото би искал. Върни се за момент в нея, колкото да се докоснеш до чувствата, които изпитваш. Дай им име – "объркан", "уплашен", "тревожен", "разсеян" и т.н.
Сега се дисоциирай от това преживяване - представи си, че наблюдаваш отстрани, сякаш гледаш филм, и удобно наблюдавай себе си как се държиш в тази ситуация.
Докато гледаш тази сцена, попитай се какво чувство би искал да изпитваш в този контекст – може би "центриран", "уверен", "спокоен", "въодушевен", "настойчив" и т.н.
Сега, като имаш предвид това положително чувство, представи си себе си как правиш поне три различни неща в тази ситуация – различни от това, което си направил в миналото. Нека поне един от твоите избори да е малко налудничав и абсурден – нещо, което не би си и помислил в миналото. Не е нужно наистина да го правиш, но мисълта за него ще допринесе към гъвкавостта ти.
Сега се асоциирай с първото поведение, което измисли, и си представи, че си в тази ситуация и се държиш по този начин. Колко интензивно това поведение създава емоцията, която искаш?
Повтори същото с другите две поведения, като преди всеки “експеримент” се дисоциирай от ситуацията, за да можеш ясно да ги разграничиш. Кое от трите ти дава най-силната емоция или ти изглежда като най-добрия избор?
След като избереш “любимото” си ново поведение, помисли за външен сигнал, който ще е наличен, когато ситуацията започне – например, ако ситуацията е говорене пред публика, сигналът може да бъде как виждаш група хора, седнали в очакване да заговориш. Първо си представи сигнала, а след това “влез” директно в ситуацията, като се държиш по новия начин, който си избрал.

Тази техника е особено полезна, когато се чувстваш фрустриран и "заседнал" в ситуации, в които би било по-полезно да си спокоен и да имаш други алтернативи, които да опиташ.

Какво следва?

Разбирането на езика на ума ти и как да го препрограмираш е фундаментална стъпка към изграждането на трайна увереност. Но знанието само по себе си не е достатъчно – практикувай ежедневно.

Започни да прилагаш тези техники още днес. Обръщай внимание на вътрешния си диалог и когато се уловиш да използваш отрицания или универсални обобщения, спри за момент и ги преформулирай.

Създай няколко положителни афирмации, които резонират с теб, и ги повтаряй всеки ден. Използвай техниката за превръщане на фрустрацията в гъвкавост, когато се сблъскаш с предизвикателна ситуация.

А следващата седмица планирам да ти пиша как да интегрираш тези принципи в ежедневието си и как да използваш креативната визуализация, за да превърнеш надеждите си в убедителни очаквания. Ще ти покажа как да преглеждаш деня си по начин, който изгражда увереност, и как да използваш силата на субмодалностите – фините детайли на мисловните ти картини и звуци – за да направиш целите си още по-реални и постижими.

И помни: ти не си твоите мисли. Ти си този, който се грижи за тях и има силата да ги променя. Начинът, по който говориш на себе си, оформя реалността ти. Избирай думите си внимателно и наблюдавай как светът около теб започва да се променя.

А ако искаш да научиш още повече за това как да използваш НЛП, за да трансформираш вътрешния си диалог и да изградиш трайно самочувствие, попълни тази анкета и вземи своята безплатна НЛП сесия с мен: ИЗЯСНИ СВОИТЕ СТРЕМЕЖИ ИЛИ ТРУДНОСТИ.

Благодаря ти, че следиш бюлетина ми.

– Ивета