top of page

Не сте абонат?

Присъедини се към 2 000+ човека, които всяка събота сутрин четат за НЛП, за ума, живота  и човешкия потенциал.

​

Когато се абонираш, ще ти изпратя и моя безплатен Шаблон за Извличане на Ценности, който ще ти помогне да придобиеш повече яснота в живота си.

Защо не си толкова добър в четенето на хора, колкото си мислиш

Когнитивните капани, които ни пречат да разбираме другите

Мислиш, че можеш да четеш хората като отворена книга.

Всички го мислим.

И вярваш, че интуицията ти за другите е безпогрешна.

Но имам една новина за теб. Всички се лутаме в мъгла от когнитивни предубеждения, които изкривяват възприятията ни. Мислим си, че сме разгадали някого, но всъщност просто обикаляме в лабиринт от предубеждения, които ни довеждат до напълно грешни заключения.

Ето какво: мозъкът ти не е толкова обективен, колкото ти се иска да вярваш, че е.

Той е програмиран да прави светкавични преценки.

И често тези преценки са на 180° от реалността.

Добрата новина е, че можеш да се научиш да разпознаваш капаните на тези изкривявания.

И хайде да сме честни, замисли се за момент: случвало ли ти се е да си толкова сигурен, че знаеш какво си мисли или чувства някой... и по-късно да разбереш, че напълно си се объркал?

Всички сме убедени, че сме експерти в “четенето” на хората, но истината е малко по-сложна (и много по-интересна).

Представи си следното: вървиш през гъста мъгла и се опитваш да различиш формите пред теб. "Това е дърво! Не, чакай... май е човек? А, всъщност е пътен знак."

Така работи и мозъкът ни. Чете другите през мъглата на собствените си когнитивни изкривявания.

И знаеш ли кое е най-забавното? Колкото сме по-уверени в преценката си, толкова е по-вероятно да грешим. Това е като да си мислиш, че си експерт по ориентиране, но всъщност да гледаш картата наобратно!

И днес ще поговорим за най-разпространените когнитивни изкривявания, които ни карат да четем погрешно другите, и как те оформят начина, по който виждаме и взаимодействаме с хората във всички аспекти на живота ни - от бизнеса до личните отношения.

Социалното сравнение: Тревата винаги е по-зелена... при другите

Лесно е да се почувстваш като пълен провал, докато разглеждаш профилите на приятелите си в социалните мрежи. Виждаш как всички пътуват до екзотични дестинации, имат перфектни връзки и изглеждат страхотно на всяка снимка.

Това е класически пример за изкривяването при социалното сравнение - склонността ни да се оценяваме, като се сравняваме с другите. Психологът Леон Фестингер го описва още през 50-те години на миналия век: ние имаме вроден стремеж да се оценяваме чрез сравнение с околните.

Проблемът е, че сравняваме себе си зад кулисите с тях в най-добрите им моменти.

Например, когато тичам в парка, ми се струва, че всички около мен са по-слаби, по-бързи и по-красиви. Собственият ми напредък не ми изглежда особено задоволителен. И когато играем играта на сравнението по тези правила, винаги губим.

Знаеш ли кое е най-ироничното? Докато ти се сравняваш с другите, те се сравняват с теб! Всички избирателно показваме възходите си и прикриваме паденията.

Вместо да позволяваш на тези сравнения да те дърпат надолу, фокусирай се върху личния си напредък. Напомняй си, че различните хора имат различни пътища и скорост на развитие.

Ефектът на Форер: Защо общите твърдения ни изглеждат толкова лични

Нека позная: Ти си човек, който цени свободата, но понякога се притесняваш какво мислят другите за теб.

Познах, нали?

Сякаш се познаваме отдавна и говоря точно за теб? А всъщност това описание би могло да се отнася за почти всеки човек на планетата!

Това е ефектът на Форер - склонността ни да приемаме общи, размити твърдения за уникално приложими за нас. Кръстен е на психолога Бертрам Форер, който през 1948 г. демонстрира как хората приемат общите описания на личността като персонално верни.

Този ефект обяснява защо хороскопите, късметчетата от бисквитките и дори някои мотивационни речи резонират с толкова много хора. Те са достатъчно общи, за да могат да се отнасят за почти всеки, но ние ги възприемаме като специално написани за нас.

Политиците, духовните гурута и експертите по личностно развитие често експлоатират ефекта на Форер, като използват високопарен език, който звучи дълбокомислено, но всъщност няма някакъв конкретен смисъл. Лесно е да се увлечеш по привлекателността на изявления като: "Ако си верен на себе си, ще разгърнеш потенциала си", но помни, че това е просто игра на думи, проектирана да звучи персонално.

Рефлексът на Земелвайс: Отхвърляне на новите идеи без обмисляне

Представи си, че си лекар през 19-ти век и колега ти казва: "Хей, дали да не си мием ръцете, преди да оперираме пациентите." А ти и всички останали лекари му се присмивате и му казвате, че е луд.

Точно това се случва с д-р Игнац Земелвайс, който пръв предлага лекарите да си мият ръцете в болниците, за да намалят смъртността.

Този рефлекс - да отхвърляме нови доказателства, които противоречат на установените норми - е кръстен на него. Ние се придържаме към това, което знаем, често за сметка на израстването ни и прогреса.

И не става дума само за здравни практики - този рефлекс се включва във всяка сфера на живота ни. Често отхвърляме иновативни стратегии, само защото противоречат на "изпитаните и верни" методи.

Аз самата съм се хващала, че отхвърлям нови идеи просто защото не се вписват в моята представа за света. Но най-големите ми пробиви са се случвали именно когато съм била отворена за различното.

Преодоляването на този рефлекс изисква готовност да поставим под въпрос убежденията си и да разгледаме други перспективи. Следващия път, когато инстинктивно отхвърлиш нова идея, спри и се запитай: "Наистина ли е лоша, или просто противоречи на това, което аз знам?"

Проектиране: Убеждението, че всички виждат света като теб

"Разбира се, че всички обичат шоколадов сладолед! Кой би предпочел ванилов?"

Ако някога си имал подобна мисъл, значи си се сблъскал с проекционното изкривяване - склонността ни да предполагаме, че другите споделят нашите емоции, мисли и предпочитания.

Това изкривяване може да доведе до сериозни недоразумения в отношенията с околните. Например, само защото ти си въодушевен да тренираш всеки ден, не означава, че партньорът ти или колегите ти споделят това въодушевление.

В бизнеса основателите често мислят, че страстта им към даден проект автоматично ще бъде споделена и от служителите. Но не всеки има същото ниво на ентусиазъм, особено ако не е бил включен от самото начало.

Яснотата, че другите може и да не споделят твоите страсти или мотивации, е ключова, ако искаш да избегнеш недоразуменията и да имаш по-добро разбирателство с тях.

Реактивност: Автоматичното "Не"

Често се съпротивляваме на всичко, което възприемаме като опит да контролират поведението ни - реакция, известна като реактивност. От времето, когато сме били малки деца, ние инстинктивно се противопоставяме на всичко, което възприемаме като заплаха за нашата автономия.

Това изкривяване може да се прояви в ежедневни ситуации, като например съпротива срещу съветите за хранене, които ни се струват ограничаващи, или да направим на обратното на това, което партньорът предлага, просто за да утвърдим независимостта си.

Често сме водени от реактивността, когато отхвърляме фирмени политики, които смятаме, че ограничават избора ни. Осъзнаването на тази наша склонност може да ни помогне да различаваме кога съпротивата ни е повече свързана със запазването на свободата, отколкото с действителните преимущества на промените.

Илюзията за прозрачност: Вярването, че другите могат да четат мислите ти

Случвало ли ти се е да си убеден, че всеки би разпознал, че си разстроен, без да е нужно да го казваш? Това е илюзията за прозрачност - надценяването на способността на другите да разбират вътрешните ти състояния.

Убеден си, че е очевидно, че си разстроен, но истината е, че не е. Това изкривяване може да доведе до разочарование в отношенията и комуникацията. Сигурни сме, че сигналите ни са ясни, но обикновено съвсем не е така.

Ако искаш някой да разбере как се чувстваш, трябва да го изразиш ясно. Не можеш да очакваш хората да четат мислите ти, колкото и очевидни да ти изглеждат чувствата ти.

Другите не са телепати, а ние не сме толкова прозрачни, колкото си мислим.

Ефектът на фалшивия консенсус: Мисленето, че всички са съгласни с теб

"Всички знаят, че пицата е най-вкусната храна!"

Склонни сме да надценяваме степента, в която другите споделят нашите убеждения, нагласи и поведение - когнитивно изкривяване, известно като ефекта на фалшивия консенсус. Това изкривяване ни кара да предполагаме, че пристрастията ни са по-разпространени, отколкото всъщност са.

Например, може да вярваш, че всички се хранят като теб или имат твоите политически възгледи. И се изненадваш, дори може да се разгневиш, когато разбереш, че не е така.

Това изкривяване е особено опасно в ерата на социалните медии и алгоритмите, които ни показват предимно съдържание, което отговаря на нашите възгледи. Лесно е да повярваме, че "всички" мислят като нас, когато всъщност виждаме само малка, филтрирана част от голямата картина.

Вътрешногрупово изкривяване: Ние срещу тях

Склонни сме да фаворизираме хората, които принадлежат към нашата група, и да не се доверяваме на тези извън нея. Това вътрешногрупово изкривяване обяснява защо сме толкова поляризирани днес.

Съпричастни сме с тези, които споделят нашите убеждения, произход или социален кръг, и гледаме на външните като на ненадеждни или дори като заплаха.

Това изкривяване обхваща всичко - от избора на приятели до решенията за наемане на работа. По-вероятно е да приемем съвет от някого в нашата група и е по-малко вероятно да обмислим външни гледни точки.

Представи си, че си фен на някой футболен отбор. Когато отборът ти направи нарушение, вероятно ще кажеш: "Е, на всеки се случва" или "Съдията е п… ристрастен". Но когато противниковият отбор направи същото, реакцията ти е: "Гадове, винаги играят мръсно!"

Това е класически пример за вътрешногрупово изкривяване в действие.

Преодоляване на когнитивните изкривявания: Пътят към по-добра преценка

Разпознаването на тези когнитивни изкривявания е първата стъпка към преодоляването им. Осъзнаването ни помага да поставяме под въпрос автоматичните си реакции и да не приемаме предположенията си за очевидна истина.

Ето няколко практични стратегии за противодействие на тези изкривявания:

Спри и помисли

Преди да оценяваш, запитай се дали не попадаш в капана на някое изкривяване. Когато усетиш, че автоматично отхвърляш нова идея, спри и се запитай: "Отхвърлям ли я, защото наистина идеята е лоша, или защото не отговаря на вярванията ми?"

Търси различни перспективи

Вникни в гледните точки на хора извън непосредствения ти кръг. Това може да означава да четеш новини от различни източници, да общуваш с хора с различни възгледи или просто да се поинтересуваш от мнението на някого, който е много различен от теб.

Изразявай чувствата си ясно

Не предполагай, че другите могат да четат мислите ти; изразявай се ясно. Вместо да се ядосваш, че партньорът ти не забелязва, че си разстроен, просто кажи: "Чувствам се разстроен заради X и ми се иска да поговорим за това."

Бъди отворен за нова информация

Намали привързаността към убежденията си, когато ти се представят нови данни. Това не означава да променяш мнението си при всяка нова информация, а да бъдеш отворен да преразгледаш позицията си, ако реалността се разминава с нея.

Мозъчна подкана: Спри да предполагаш

Откажи се от идеята, че всички виждат света като теб. Следващия път, когато си в разговор, направи пауза и се запитай: "Проектирам ли моите мисли, чувства или убеждения върху този човек?"

Създай си навик да проверяваш предположенията си, като задаваш отворени въпроси, за да разбереш действителната перспектива на другия човек. Когато преминеш от предполагане към изясняване, ти ще избегнеш недоразуменията и ще изградиш способността си действително да разбираш другите.

И вместо да предполагаш, че колегата ти е ядосан на теб, защото не те поздрави сутринта, можеш да попиташ: "Забелязах, че изглеждаш малко разсеян днес. Всичко наред ли е?"

Проглеждане отвъд мъглата

В свят, изпълнен с прибързани преценки и недоразумения, разпознаването на когнитивните ни изкривявания не е просто полезно - то е от съществено значение. Когато сме наясно, че тези наши склонности изкривяват мисленето ни, можем да започнем да разплитаме историите, които си разказваме за другите, и да виждаме света по-ясно.

Така че, поставяй под въпрос предположенията си, предизвиквай изкривяванията си и помни, че пътят на всеки е различен. Използвай наученото, за да взимаш по-добри решения и да създаваш по-силни връзки.

Способността да разбираме другите хора не е вродена дарба, а умение, което развиваме цял живот - с практика и осъзнатост. И когато започнеш да виждаш отвъд собствените си изкривявания, ще откриеш, че хората са много по-сложни, интересни и многопластови, отколкото си предполагал.

А това прави живота не само по-ясен, но и много по-богат.

– Ивета




И когато си готов, ето и други начини, по които мога да ти помогна:


 
 
bottom of page