Защо визуализацията не работи (и как да я накараш да работи)

Ивета Николова
12.07
време за четене: 8 мин.

Разликата между надеждата и очакването

Искаш да овладееш визуализацията.

Всеки иска.

И искаш тя наистина да промени живота ти, а не просто да е поредната техника за самопомощ, която звучи добре, но не дава резултати.

Имам добра и лоша новина.

Добрата новина е, че визуализацията може да бъде невероятно мощна, когато се прави правилно. Това е един от най-подценяваните инструменти за изграждане на увереност, овладяване на умения и програмиране на ума ти за успех.

Никой не би признал, че с години е правил погрешно визуализацията, но точно с това е пълен светът на личностното развитие в момента.

Еднопластовата визуализация е пряк път към никъде.

Правилната визуализация е пряк път към майсторството.

Менталната репетиция е пряк път.

Несъзнателната компетентност е пряк път.

Ако не харесваш думата "пряк път", замени я с "инструмент".

Не е нужно да прекарваш години в изграждане на увереност чрез болезнени опити и грешки, когато можеш да програмираш мозъка си да реагира автоматично в силно напрегнати ситуации.

Не е нужно да изпускаш ценни възможности, за да тестваш дали подходът ти работи, когато можеш да репетираш в ума си различни сценарии, да намериш оптималния вариант и след това да го изпълниш безупречно в реалния живот.

Ето лошата новина:

Нужно е да разбереш как всъщност работи визуализацията.

Защото ефективната визуализация не е синоним на мечтаене или на пожелателно мислене.

Хората постоянно се отклоняват от ефективната мисловна практика, защото не разбират механизмите зад нея.

Дори с мощните НЛП-техники за визуализация, които ще ти споделя, много хора ще се провалят по простата причина, че ще опитат 1-2 пъти и ще се откажат, защото не са били сериозни в намерението си да направят промени.

А ако си от тези, които са наясно, че ментално майсторство не съществува без правилна техника, нека започнем.

Процесът от 2 съпки, който повечето хора пропускат

Първо, нека уточним защо често опитите за визуализация се провалят.

Когато повечето хора визуализират, те правят една съществена грешка:

Визуализират само от една гледна точка.

Но ефективната визуализация изисква две отделни перспективи:

Позиция на наблюдател - Наблюдаваш себе си как изпълняваш желаното поведение, докато си в ролята на безпристрастен страничен наблюдател
Позиция на себе си - Влизаш в преживяването и го усещаш отвътре, сякаш сега в момента се случва и го преживяваш.

Позицията на наблюдател е като да си филмов режисьор. Можеш бързо да тестваш различни сценарии, да изрязваш части, които не работят добре, да добавяш нови сегменти и да създадеш филм, който изглежда чудесно отвън. Можеш да видиш изражението на лицето си и реакциите на другите.

Но за да се превърне това в реална промяна в поведението ти, е нужно да направиш и решаващата втора стъпка: да се асоциираш с преживяването.

Когато влезеш в позиция на себе си, се случват три важни неща:

Тестваш дали сценарият се усеща толкова добре и отвътре, колкото изглеждаше отстрани
Идентифицираш всякакви бъгове или непредвидени обстоятелства, които не си планирал
Програмираш нервната си система да реагира автоматично на сигналите, които си задал

Този двустъпков процес е това, което отличава ефективната визуализация от безполезното мечтаене.

Компетентност срещу увереност: Истината, която премълчават

Ето нещо, което ще ти спести години на разочарование:

Понякога ни липсва увереност по много основателна причина – все още нямаме компетентността.

Виждала съм безброй "гурута на увереността" да пропускат тази неудобна истина. Те ще ти кажат просто да "вярваш в себе си", когато това, от което наистина се нуждаеш, е развиване на умения.

Помисли си за шофирането на кола. Помниш ли първия път зад волана? Вероятно си бил претоварен, докато се опитваше да координираш съединителя, газта, волана, огледалата и правилата за движение едновременно. И най-голямата увереност няма да те направи добър шофьор от първия ден.

Защото всеки път, когато добре овладяваш нещо, преминаваш през тези четири етапа на учене:

Несъзнателна некомпетентност - Дори не знаеш какво не знаеш
Съзнателна некомпетентност - Ставаш болезнено наясно колко зле се справяш
Съзнателна компетентност - Можеш да го направиш, но само с фокусирано, съзнателно внимание
Несъзнателна компетентност - Можеш да го правиш автоматично, без да мислиш съзнателно как да го направиш. Превръща се в рефлекс.

Визуализацията няма да ти позволи да прескочиш тези етапи, но ще ускори преминаването ти през тях.

Много от нас си поставят толкова абсурдно високи стандарти, че се отказваме преди дори да започнем. Очакваме да бъдем несъзнателно компетентни веднага, което е невъзможно.

Представи си, че си се отказал от ходенето след първото си падане като малко дете. "Е, няма да се опитвам повече – изглеждам като пълен идиот!" Все още щеше да пълзиш на четири крака.

Запомни: Няма такова нещо като провал, има само обратна връзка.

Както казва един изобретател, приятел на Робърт Дилтс: "Когато нещо не сработи, просто разбирам, че това е решение на някой друг проблем." Това е манталитетът, който е нужно да възприемем.

Всяко поведение е полезно в някакъв контекст. Когато визуализацията ти не работи според плана, това е просто информация за това какво да опиташ следващия път.

„Добрата преценка идва от опит, а опитът - е, той идва от лоша преценка.“ ген. Бъкнър, Reader's Digest

Надеждата срещу очакването

Изучавала съм техники за визуализация с години и открих нещо удивително:

Разликата между хората, които получават невероятни резултати от визуализацията, и тези, които не получават нищо, често се свежда до едно разграничение:

Едните очакват, а другите се надяват.

Опитай това:

Кажи си: "Надявам се утре да е слънчево."

Обърни внимание как си представяш тази надежда в ума си. Какви образи се появяват? Какъв вътрешен диалог чуваш?

Сега кажи: "Очаквам да е слънчево утре."

Обърни внимание как тази представа се различава от надеждата.

За повечето хора надеждата изглежда като два конкуриращи се образа – какво може да се случи и какво може да не се случи – с глас, който казва "може би да, може би не". Образите често са далечни, размити, тъмни и статични.

Очакването, от друга страна, обикновено се представя като един ясен, ярък, цветен и често движещ се образ. Вътрешният диалог е категоричен: "Разбира се, че така ще стане." Очакванията се усещат реални и солидни в ума ти.

Това разграничение е ключът към ефективната визуализация.

Когато визуализираш, като използваш субмодалностите (фините настройки на модалностите - близо/далеч, ясно/размито, голяма/малка картина и т. н.) на очакването, а не на надеждата, ти даваш на мозъка си мощно послание, че този резултат ще се случи.

Ежедневният ритуал за изграждане на увереност

Искам да ти дам нещо по-солидно от еднократно упражнение за визуализация:

Ежедневна практика, която систематично ще изгражда увереността ти и ще разширява поведенческите ти избори.

Ето какво наистина работи:

Преди да заспиш всяка вечер, “пусни филм” на деня си. Спри го, когато стигнеш до сцена, в която не си напълно доволен от поведението си.

Прегледай тази сцена, за да събереш информация за това какво се е случило и какви са били намеренията ти. След това пусни отново филма, но този път с теб, който се държи по начин, който дава по-добри резултати. Коригирай, докато намериш поведение, което се усеща точно както ти харесва.

Накрая, представи си сигнал от външната среда, който ще присъства и ще задейства това ново поведение и виж как реагираш с този подобрен подход.

Тази проста практика трансформира това, което може да си сметнал за провал, в обратна връзка – информация за промените и подобренията, които можеш да направиш.

Това е като да имаш личен треньор, който преглежда представянето ти всяка вечер и те подготвя за по-добро представяне утре.

Как да настроиш мозъка си за увереност

Сега нека да съберем всичко в практически процес, който можеш да използваш веднага:

Определи конкретно резултата, който търсиш. В каква ситуация искаш повече увереност? Как точно искаш да се държиш? Например, в интервю за работа може да искаш да изглеждаш спокоен и отпуснат, със сухи подмишници, изправена стойка, приятна усмивка, ясна реч и гладък, уверен глас.
Провери за съпротиви. Попитай се: "Има ли причина да не искам този резултат?" или "Имам ли някакви резерви за постигането му?" Преговаряй с всяка своя част, която се колебае.
Визуализирай от позиция на наблюдател. Създай филм на себе си, който се справя уверено със ситуацията. Редактирай и усъвършенствай, до тогава, докато ти хареса как изглежда.
Влез в позиция на себе си. Асоциирай се с преживяването, влез в ситуацията и усети как е да си вътре в това уверено представяне. Направи корекции, ако е необходимо.
Използвай субмодалностите на очакването. Визуализирай резултата си, като използваш представата си за очакването ( - ясна, голяма, близка картина/филм, с движение, цветна, звук и т.н. Това е от решаващо значение – то казва на мозъка ти, че това ще се случи, а не че може да се случи.
Бъди постоянен. Използвай процеса “вечерен преглед”, за да усъвършенстваш непрекъснато увереността си и поведенческите си избори.

Красотата на този подход е, че той не работи само за увереност – можеш да го приложиш към всяко поведение, което искаш да подобриш.

Запомни, визуализацията няма да те направи веднага съвършен, но ще те настрои цялостно и ще те насочи ефективно към ситуации, в които можеш да продължиш да учиш.

Защо визуализацията на повечето хора се проваля

Искам да бъда кристално ясна за нещо:

Визуализацията не е магия. Това е мисловна технология, която работи на базата на конкретни принципи.

Когато хората ми казват "Опитах визуализация и не проработи", обикновено откривам, че са направили една или повече от тези грешки:

Визуализирали са само от позицията на наблюдател. Наблюдавали са себе си как успяват като на филм, но никога не са влизали в преживяването.
Надявали са се вместо да очакват. Представата им е била с всички качества на надеждата, а не на очакването.
Визуализирали са резултата, но не и процеса. Представяли са си как стоят на сцената, но не и стъпките, които са ги довели до там.
Не са отчитали препятствията. Визуализацията им е била перфектен сценарий без предизвикателства и са останали неподготвени за реалността.
Не са ангажирали всичките си сетива. Визуализацията им е била предимно визуална, пропускайки усещанията, звуците и дори миризмите, които правят преживяването убедително за мозъка ти.
Объркали са визуализацията с позитивното мислене. Използвали са я като приятна фантазия, а не като умствена репетиция на реално поведение.
Очаквали са моментални резултати. Визуализирали са веднъж-два пъти и са се отказали, когато не са се “трансформирали” веднага.

Най-мощната визуализация комбинира както развитието на компетентност, така и изграждането на увереност. Не става въпрос само да се чувстваш добре – става въпрос за програмиране на ефективни поведенчески реакции.

Цикълът увереност-компетентност

Ето нещо, което научих по трудния начин:

Увереността и компетентността се подхранват взаимно във възходяща спирала.

Когато визуализираш ефективно, изграждаш увереност. Тази увереност те прави по-склонен да действаш. Когадо действаш, развиваш компетентността си. По-високата компетентност по естествен начин увеличава увереността.

Ето защо визуализацията е толкова силен инструмент, когато се прави правилно – тя стартира този самоподхранващ се цикъл.

Но трябва да бъдеш болезнено честен със себе си за това на кой от четирите етапа на учене се намираш. Ако си в несъзнателна некомпетентност или съзнателна некомпетентност, визуализацията ти трябва да включва етапи на учене и развиване на умения, а не само уверено представяне.

Виждала съм много хора да визуализират как изнасят перфектната реч, докато никога дори не са писали такава. Това също е настройване - но за провал.

Вместо това, визуализирай как се потопяваш в процеса на учене с увереност. Виж се как практикуваш, приемаш обратна връзка (критика?!), подобряваш се и в крайна сметка успяваш.

Този подход уважава както страната на увереността, така и страната на компетентността в уравнението.

Обединяване на всичко

Най-ефективната практика за визуализация комбинира всички тези елементи:

Двустъпкова визуализация (позиция на наблюдател, след това позиция на себе си)
Субмодалности на очакването (не на надеждата)
Всички сетивни канали (визуален, слухов, кинестетичен)
Подходяща за твоя етап на учене
Ежедневна практика (особено вечерния преглед)

Когато прилагаш този подход последователно, ще се удивиш колко бързо увереността и компетентността ти се развиват паралелно.

Запомни, визуализацията не е за бягство от реалността – тя е за програмиране на ума ти да създаде нова реалност.

Искрено се надявам, че това ти помага да трансформираш практиката си за визуализация от пожелателно мислене в мощен инструмент за увереност в реалния свят.

– Ивета