Как да се освободиш от фобия за 10 минути (и да се "влюбиш" за още по-малко)

Ивета Николова
17.05
време за четене: 10 мин.

Спомняш ли си някога да си изпитвал толкова силен страх, че буквално да замръзнеш на място? Може би от паяци, от височини или от публично говорене? Онзи момент, когато сърцето ти бие толкова силно, че сякаш ще изскочи, а дланите ти се потят? Ако да, значи знаеш какво е фобия. А сега си представи, че можеш да се освободиш от нея за... десет минути. Звучи невъзможно, нали? Но не е.

Днес ще ти споделя нещо, което може да промени начина, по който гледаш на страховете си завинаги. И не само това – ще ти покажа как същите принципи могат да се приложат и за... любовта. Да, правилно прочете – любовта!

Фобиите: Най-скучното нещо в психологията (когато знаеш как работят)

Знаеш ли кое е най-интересното за фобиите? Те са толкова лесни за оправяне, че направо можеш да се отегчиш от тях! Да, правилно прочете – отегчиш.

Когато работя с фобия, не ме интересува от какво точно се страхува човекът. Аз съм като математик – работя изцяло с процеса. Не мога да изпитам твоето вътрешно преживяване, нито пък е нужно да го описваш, за да го промениш.

Всъщност, ако говориш твърде много за фобията си, може просто да се превърнеш в "професионален придружител" на страха си – човек, който го разхожда навсякъде и му плаща редовно "заплата" под формата на внимание.

Фобиите като суперсила (която използваш наопаки)

Замислял ли си се, че фобията ти всъщност е доказателство за способността ти да учиш невероятно бързо? Звучи странно, нали?

Но помисли за момент: ако можеш да се научиш да изпитваш ужас от нещо толкова предвидимо и последователно, това не е ли своеобразно постижение? Повечето хора са склонни да гледат на фобията като на проблем, а не като на постижение.

Те никога не се спират, за да се замислят: "Щом мозъкът ми може да се научи да реагира със страх толкова надеждно, тогава би трябвало да може да се научи да прави всичко друго."

Представи си счетоводител с фобия от публично говорене, който е похарчил над 20 000 лева и 16 години в опити да я преодолее. Знаеш ли колко време отнема да се промени това с НЛП (Невро-Лингвистично Програмиране)? Десет минути. Представи си инвестицията – около 40 000 лв, ако включиш и времето му!

Мозъкът ти е създаден за бърза промяна (а не за бавно мъчение)

Повечето хора трудно биха повярвали, че можем да излекуваме фобия толкова бързо. Това е наистина интересно, защото всъщност това не може да стане бавно. Може да стане за две минути, но не можеш да го направиш за месец, защото мозъкът не работи така.

Мозъкът се учи, като възприема моделите бързо. Представи си, ако ти давах по един кадър от филм всеки ден в продължение на пет години. Щеше ли да схванеш сюжета? Разбира се, че не. Схващаш смисъла на филма само ако всички тези картини минават наистина бързо.

Да се опитваш да променяш бавно е като да водиш разговор с по една дума на ден. Абсурдно, нали?

Тайната на бързата промяна: Асоциация vs. Дисоциация

Помниш ли как в предишния имейл говорихме за силата на гледната точка и как можем съзнателно да избираме дали да сме:

Асоциирани (вътре в преживяването) – когато виждаш през собствените си очи, чувстваш емоциите директно.
Дисоциирани (наблюдаващи отстрани) – когато виждаш себе си в ситуацията, като на филм.

Тази разлика е ключът към светкавичната промяна на фобиите. Защото страхът е интересно нещо. Хората бягат от него. Ако кажеш на някого да погледне нещо, от което се ужасява, той не може да го погледне. Обаче, ако му кажеш да види себе си как го гледа, той ще започне да го гледа, но по някаква причина, по този начин може да го направи.

Това е същата разлика като между седенето на предната седалка на влакче на ужасите и седенето на пейка, гледайки себе си във влакче на ужасите. Едното е ужасяващо, другото – просто интересно.

Бързо лечение на фобия: Стъпка по стъпка

Ето процедурата, която се използва в НЛП за бързо справяне с фобии, базирана именно на принципа на дисоциацията и промяната на вътрешната представа. Това са неща, които мозъкът ти може да направи изключително бързо.

Упражнение: Бързо лечение на фобия (Fast Phobia Cure)

Това е процедурата, която се използва, ако фобията е свързана предимно с нещо, което се вижда. Следвай стъпките наум, колкото можеш по-бързо.

Първо, представи си, че си седнал в средата на киносалон. Горе на екрана можеш да видиш черно-бяла снимка (стоп-кадър), в която виждаш себе си в ситуацията, непосредствено преди да е настъпила фобичната реакция. Важното е да виждаш себе си, т.е. да си дисоцииран от снимката.
След това си представи, че "изплуваш" извън тялото си нагоре към прожекционната кабина на салона. От тази позиция ще можеш да видиш себе си, седнал в средата на киносалона, и също така ще виждаш себе си в неподвижната картина горе на екрана. Вече си дисоцииран на две нива!
Сега превърни тази снимка на екрана в черно-бял филм и го изгледай от началото до малко след края на неприятното преживяване.
Когато стигнеш края на филма, го спри като слайд (снимка).
След това “скочи” вътре в тази крайна снимка и пусни филма назад. Всички хора ще вървят назад и всичко останало ще се случва наобратно, точно като при превъртане на филм. Но този път ти ще си вътре във филма, т.е. ще си асоцииран с него. Направи го цветен и го пусни назад много бързо - нека превъртането назад отнеме само около една-две секунди. Това е светкавично бързо превъртане назад, особено докато си вътре в преживяването!

Готово?

Сега си помисли за това, от което беше фобичен. Виж какво би видял, ако всъщност беше там.

Как се чувстваш? Пиши ми, ще ми е интересно да разбера как се получи.

Истински истории за светкавична промяна

Прекрасна млада дама, моя клиентка с фобия от височини, опита тази процедура по време на онлайн сесия с мен. Живееше на 10. етаж и никога не беше излизала на терасата.

След процедурата отиде към терасата, за да я тества. Когато се върна, докладва: "Всичко е наред. Знаеш ли, никога преди не бях виждала тази невероятна гледка. Тази сутрин дори не можех да стъпя на нея, защото изпадах в паника само при мисълта за това, но току-що гледах мъничките хора долу, докато се подпирах на парапета."

След процедурата терасата стана любимото й място за пиене на сутрешното й кафе.

Това е типичен резултат. Не изключение, а правило.

Нужна ли е практика след промяната?

Нужна ли е практика, след като се направи промяната? Не. Човекът вече е променил възприятието си и няма да се налага да практикува или да мисли съзнателно за това.

Ако работата по промяната е трудна или изисква много практика, тогава подхождаш по грешен начин и трябва да промениш това, което правиш. Когато намериш пътя, без вътрешни съпротиви, ти използваш собствените си ресурси, и веднъж е напълно достатъчно.

Когато моята клиентка излезе на терасата, не се наложи да се опитва да не е ужасена. Тя вече беше променена и тази нова реакция ще трае също толкова дълго, колкото би траял и оригиналният ужас, ако не го беше променила.

Внимание: Силата на дисоциацията работи и за "хубавите" неща

Искам да те предупредя за нещо обаче: лечението на фобии премахва чувствата и би работило по същия начин и за приятните спомени. Ако използваш същата процедура върху всичките си любящи спомени с някого, можеш да превърнеш този човек в също толкова неутрално преживяване, колкото тераса!

Двойките често правят това естествено, когато се разделят. Можеш да погледнеш човека, когото някога си обичал страстно, и да нямаш никакви чувства към него. Когато си припомняш всички хубави неща, които са се случили, ще наблюдаваш себе си как се забавляваш, но всичките ти приятни чувства ще са изчезнали.

А ако го правиш, докато все още си във връзка, наистина се саботираш страхотно. Едно е да прегледаш всичките си преживявания, които си имал с някого – приятни и неприятни – и да решиш, че искаш да прекратиш връзката и да продължиш напред. Но ако се дисоциираш от всички добри моменти, които си имал с този човек, ще изхвърлиш един много подхранващ набор от преживявания.

Когато се дисоциираш от живота си (и защо това е лоша идея)

Някои хора се дисоциират от всички приятни преживявания, които имат в момента, "за да не бъдат наранени по-късно". Ако правиш това, не би могъл да се наслаждаваш на собствения си живот, дори когато е прекрасен.

Винаги ще е все едно да гледаш как някой друг се забавлява, но ти никога не участваш. Ако правиш това с всичките си преживявания, ще станеш екзистенциалист – крайният, напълно дистанциран наблюдател.

Представи си, че гледаш филм за собствения си живот, вместо да го живееш. Звучи тъжно, нали? Това е животът на дисоциирания човек.

Как да се "влюбиш" по НЛП-ейски? (И защо да внимаваш)

Искаш ли да научиш най-лесния начин да се влюбиш? Просто се асоциирай с всички приятни преживявания с някого и се дисоциирай от всички неприятни. Работи безотказно.

Ако пък изобщо не мислиш за неприятните преживявания, можеш дори да се влюбиш в някого, който прави много неща, които не харесваш.

Обичайният метод е да се влюбиш по този начин и след това да се ожениш/омъжиш. След като си женен/омъжена, преобръщаш процеса, така че да започнеш да се асоциираш с неприятните преживявания и да се дисоциираш от приятните. Готово! Сега вече реагираш само на неприятните неща и се чудиш защо "той/тя се е променил/а!"

Никой не се е променил. Твоето мислене се е променило.

Звучи ли ти познато? Правил ли си го, без дори да осъзнаваш. Сега, когато знаеш механизма, можеш да го използваш съзнателно – или пък да избираш да не го правиш.

Алтернативен подход: Когато дисоциацията не е най-добрият избор

Винаги има алтернативни начини да правим нещата. Въпросът е дали ги знаем, дали са надеждни, колко време отнемат, на какво друго ще повлияят и т.н.

Ето един вариант на процедурата, която може да помогне, но не е толкова надеждна за много силни фобии, колкото дисоциацията.

Упражнение: Вариация за преодоляване на страх

Върни се и си припомни спомен за нещо изключително приятно, вълнуващо и забавно от миналото си. Виж това, което виждаше по времето, когато се случи – т.е., бъди асоцииран в този спомен. Намери такъв спомен.
Увеличи малко яркостта на този спомен.
Запази сега тази картина и пусни фобичния обект (например куче, ако се страхуваш от кучета) да мине точно през средата на тази картина и след това да стане част от нея. Докато това се случва, искам да направиш картината още малко по-ярка.

Сега си представи, че си в същата стая с обекта, за да провериш дали все още си фобичен. Обикновено хората се чувстват добре, когато мислят за това след процедурата.

Тази вариация работи, но стандартният метод с дисоциацията и превъртането назад обикновено е по-бърз и надежден.

Как да станеш НЛП изследовател на собствения си ум

Ако наистина искаш да разбереш как работи мозъкът, следващия път, когато имаш или работиш със свой страх, отдели малко повече време. Задавай си много въпроси, за да откриеш как работи тази конкретна фобия.

Например, понякога фобичните хора правят картината на обекта много голяма, или ярка, или цветна, или пускат филма много бавно, или отново и отново. След това можеш да опиташ да промениш различни неща, за да разбереш как можеш да промениш преживяването си.

Когато ти омръзне това, винаги можеш да извадиш бързото лечение от джоба си и да се "отървеш" от фобията за пет минути. Ако експериментираш по този начин, ще започнеш да се учиш как сам да прилагаш НЛП и няма да се налага да плащаш, за да идваш при мен ;)

Защо бързата промяна е естествена, а бавната – не

Помисли за момент: когато се учиш да караш колело, не го правиш "всеки ден по малко" в продължение на година, нали? В един момент просто "щраква" и започваш да го правиш. Същото важи и за плуването, карането на ски, и дори за говоренето на чужд език – има момент, в който нещата просто "щракват".

Мозъкът ти е създаден за такива "щраквания", а не за постепенни, бавни промени. Затова НЛП техниките работят толкова бързо – те са в синхрон с естествения начин, по който мозъкът ти учи.

Когато някой ти каже, че промяната трябва да отнеме месеци или години, това е все едно да ти каже, че трябва да учиш азбуката по една буква на месец. Абсурдно, нали? Но точно така повечето хора подхождат към промяната.

Какво можеш да научиш от фобиите за всичко останало?

Ако можеш да бъдеш ужасѐн от тераса и след това да се научиш да реагираш различно за минути, може би, би трябвало да можеш да променяш всякакви модели на поведение. Защото страхуването е доста крайно поведение.

Същата процедура може да се използва и при жертви на изнасилване, насилие над деца и военни преживявания – при ПТС (Посттравматично стресово разстройство).

Но можеш да я използваш и за по-ежедневни неща:

Страх от публично говорене
Притеснение в социални ситуации
Неприятни спомени, които те карат да се чувстваш зле
Стари емоционални рани, които все още те наболяват

Бебета, котета и силата на асоциацията

Интересното е, че можеш да създаваш и приятни реакции и да ги правиш също толкова силни и устойчиви, колкото фобиите. Например, има неща, които карат хората да грейват от щастие всеки път щом ги видят – бебетата или много малките деца, котенцата, кученцата и т.н. създават този ефект при почти всеки.

Ако не вярваш, имам едно предизвикателство за теб: намери най-коравия, най-злобно изглеждащ тип, когото можеш, сложи му малко бебе в ръцете и го накарай да се разходи из супермаркета. Върви на няколко крачки след него и само гледай как реагират хората.

Това е силата на асоциацията – когато си вътре в преживяването, емоциите са силни и непосредствени. Когато си дисоцииран – гледаш отстрани – емоциите изчезват.

Защо не всичко трябва да се "поправя" с чук

Някои хора виждат, че една техника работи, и решават да я пробват с всичко. Но само защото чукът работи добре за пирони, не означава, че всичко трябва да бъде забито.

Процедурата за фобия е ефективна в неутрализирането на силни емоционални реакции – положителни или отрицателни – така че бъди внимателен за какво я използваш.

Не искаш да превърнеш целия си живот в черно-бял филм, който гледаш от дистанция, нали? Използвай тези техники мъдро – за да премахнеш страданието, но си запази радостта.

Заключение: Твоят мозък е по-мощен, отколкото си мислиш

Надявам се тези имейли да ти показват колко невероятен "инструмент" е мозъкът ти и как малките промени в начина, по който възприемаш и съхраняваш преживяванията си, могат да доведат до огромни резултати.

От справяне със страхове до промяна на емоционалните ти реакции към минали събития и дори хора – ти имаш много повече контрол, отколкото някога си си мислил.

Това е само началото на пътешествието в света на НЛП и контрола над собственото ти вътрешно преживяване. Представи си какво още можеш да постигнеш, когато наистина овладееш тези техники!

Благодаря ти, че следиш бюлетина ми!

– Ивета