Гледната Точка: Промяна на реалността (без да помръднеш от мястото си)

Ивета Николова
преди 6 дни
време за четене: 11 мин.

Има едно нещо, което използваш всеки ден, може би без дори да се замисляш колко е мощно: гледната точка. Тя е това, което буквално определя дали ще се чувстваш страхотно или отвратително. Гледната точка – този невидим филтър, през който виждаш света и който диктува как ще се чувстваш за абсолютно всичко.

Представи си следното: в разгорещен спор си с някого и си АБСОЛЮТНО убеден, че ти си правият. Имаш онова усещане, че другият просто не те разбира, че ако само за момент можеше да види нещата през правилната призма (твоята), веднага би се съгласил с теб.

Сигурна съм, че точно сега в главата ти изплува поне един такъв момент. И знаеш ли какво? Имам едно предизвикателство за теб, което може и да… не ти хареса много. Или пък ще се очароваш, знае ли човек?!

Филмът, който никога не си гледал (но си участвал в него)

Да направим един малък експеримент, който няма да отнеме много време, но може да ти даде съвсем нова перспектива:

Първо, просто си пусни един "филм" в ума си на една такава конкретна случка, точно както си я спомняш. Виж какво се случва, чуй какво се казва, усети емоциите, които изпитваш. Напълно нормално е да видиш себе си като жертва, герой или просто като човека, който се опитва да вкара малко разум в ситуацията. Пусни си целия филм от начало до край.

Готово? Добре. Сега идва интересната част. Искам да пуснеш същия този "филм" на събитието, но този път от гледната точка на другия човек. Представи си, че гледаш през неговите очи, или че надзърташ зад рамото му, така че да виждаш себе си как участваш в този спор. Изгледай целия филм - от началото до края - наблюдавайки от тази позиция.

Какво забелязваш? Намираш ли нещо различно?

За някои хора, особено ако вече го правят естествено, може би разликата не е голяма. Но за много, много други... е, там се случва магията

Когато видиш себе си през чужди очи

След това упражнение, някои хора са ми споделяли невероятни прозрения. Например, един мой клиент, когато видя лицето си и чу тона на гласа си отстрани, каза: "Кой би обърнал внимание на това, което говори този пуяк?!". Представи си! Виждаш себе си отстрани и осъзнаваш как изглеждаш и звучиш за другия.

Една дама пък каза, че когато е “в обувките на получателя" на думите й, забелязва куп недостатъци в аргументите си. Осъзна моментите, в които просто е била водена от адреналина и изобщо не говорела смислено. След кратка пауза каза: "Ще се обадя да се извиня на човека."

Друга за първи път чу истински другия човек, и онова, което казваше той, всъщност й се стори доста смислено.

Виждаш ли силата на тази проста промяна в перспективата?

Когато покажа това упражнение на някого, след това обикновено го питам: До колко си толкова сигурен, че си бил прав, колкото преди да опиташ тази друга гледна точка? И знаеш ли - от около 50 души, едва двама са ми казвали, че си остават сигурни. Това са около 4% шанс да си прав, когато си сигурен, че си прав. Струва си да се замисли човек, нали?

Гледната точка – не само метафора, а реален инструмент

Хората говорят за "гледни точки" от векове. Но винаги са мислили за това като за метафора, нещо в преносно значение, а не като за нещо буквално. Не са знаели как да дадат конкретни инструкции на някого, за да си промени буквално гледната точка.

Това, което току-що опита (опита, нали?), е само една малка възможност от хиляди други. Буквално можеш да погледнеш от всяка точка в пространството:

Можеш да видиш същия спор отстрани, като неутрален наблюдател, виждайки и себе си, и другия човек еднакво отдалечени от теб
Можеш да го погледнеш отнякъде от тавана, за да се "издигнеш над нещата"
Или от точка на пода, за да усетиш "гледната точка на червей"
Можеш дори да погледнеш от гледна точка на много малко дете или на много стар човек

Май стана малко по-метафорично и не толкова конкретно, но ако променя преживяването ти по полезен начин - трудно да спориш с резултата.

Космическата перспектива: Когато проблемите ти изглеждат като прашинки

Помисли си за някой случай, когато нещата тотално са се объркали и някой ти каже: "Е, какво ти пука, кой ще го помни след 100 години?" На някои хора това не им помага особено; може просто да си помислят: "Той не разбира." Но за други, когато чуят нещо такова или сами си го кажат, това наистина може да промени преживяването им и да им помогне да се справят много по-лесно.

И ако попиташ някого от тези хора какво правят в ума си, когато казват тази фраза, може да срещнеш отговори като тези:

Един човек си представяше, че гледа към Слънчевата система от точка в космоса, наблюдавайки планетите как се въртят в орбитите си. От тази гледна точка едва виждаше себе си и проблемите си като мъничка прашинка на повърхността на Земята.

Картините на други, макар и по-различни, много си приличат по това, че виждат проблемите си като много малка частичка от голямата картина, на огромно разстояние, и обикновено времето е супер забързано – сто години може да са компресирани в едно кратко филмче.

Хората правят тези “велики неща” в ума си и те наистина работят. Нещо повече – те дори си казват какво правят! И ако си дадеш малко време и се запиташ “Как го правя, как го виждам? Ако беше “някак” - как щеше да е?”, може би ще откриеш какви ли не неща, които можеш да правиш с мозъка си.

Защо да чакаш да се надсмееш на проблемите си?

Има още една фраза, която винаги ми е правила впечатление: "По-късно, когато погледнеш назад към това, ще се смееш". Сигурно има нещо, което междувременно правиш в главата, което превръща сегашното неприятно преживяване в смешно по-късно.

Имаш ли спомени, на които вече можеш да се смееш? А такива, на които все още не можеш?

Можеш сега да сравниш тези два вида спомени и да обърнеш внимание как се различават, когато мислиш за тях:

Виждаш ли себе си в единия, а в другия не?
Единият застинал образ ли е, а другият филм?
Има ли разлика в цвета, размера, яркостта или локацията във вътрешната ти представа?

Открий какво е различното и след това се “пренастрой” неприятната картина, за да стане точно като тази, на която вече можеш да се присмиваш. Ако тази, на която се смееш, е далече, отдалечи и другата по същия начин. Ако виждаш себе си в тази, на която се надсмиваш, виж себе си и в преживяването, което все още ти е неприятно.

Моята философия е: Защо е нужно да отлагаш, за да се почувстваш по-добре? Защо не "погледнеш назад и да се присмееш" още сега, докато преминаваш през него? Когато преминеш през нещо неприятно, би си помислил, че веднъж ти стига. Но, не, умът е на друго мнение. Той казва: "О, сгафи! Ще те измъчвам три-четири години. После може да те оставя да се посмееш."

Микроскопът на хумора: Още един начин да промениш гледната точка

"Виждам самата себе си в спомена, който днес ме разсмива - гледам го отстрани. Но се чувствам заклещена в спомена, който все още ми действа зле, все едно съм в него." Галя, 43г

Това е много често срещан отговор. Много хора са така. Възможността да наблюдаваш себе си отстрани ти дава възможност да "разгледаш" дадено събитие "от различна перспектива" и да го видиш по нов начин, все едно се случва на някой друг.

Най-добрият вид хумор - самоиронията - включва наблюдаване на себе си по различен начин. Единственото, което ти пречи да го правиш веднага, още докато се случва неприятния момент, е че не осъзнаваш, че би могъл да го направиш. Когато съзнателно го упражняваш редовно и "надобрееш", би могъл да го правиш докато се случва събитието.

Асоцииране срещу Дисоцииране: Ключът към контрола на емоциите

Сега искам да си помислиш за два спомена от миналото си:

Един приятен
Един неприятен

Отдели момент-два, за да преживееш отново тези два спомена по начина, по който естествено си го правиш.

Сега обърни внимание дали беше асоцииран или дисоцииран във всеки от тези спомени.

Асоцииран означава да се върнеш и да преживееш отново преживяването, гледайки го през собствените си очи. Виждаш точно това, което си виждал тогава, когато си бил там. Можеш да видиш ръцете си пред себе си, но не можеш да видиш лицето си, освен ако не гледаш в огледало.

Дисоцииран означава да гледаш представата ти за спомена от всяка друга гледна точка, освен през собствените си очи. Можеш да го видиш, сякаш го наблюдаваш от самолет. Или все едно си някой друг, който гледа филм със себе си в тази ситуация. И така нататък…

Сега се върни към всеки от тези два спомена и открий дали си асоцииран или дисоцииран във всеки един от тях.

Какъвто и начин да си използвал естествено за припомняне на тези два спомена, върни се и ги направи по другия начин, за да откриеш как се променя преживяването ти. Ако си бил асоцииран в единия спомен, "излез" от тялото си и виж събитието дисоциирано. Ако си бил дисоцииран, "пристъпи" в картината или я "загърни" около себе си, докато се асоциираш. Забележи как тази промяна променя чувствата ти към тези спомени.

Намираш ли разлика? Повечето хора забелязват огромна разлика.

Влакчето на ужасите: Най-бързият начин да усетиш разликата

Ако все пак не си усетил голяма разлика, пробвай следното упражнение:

Усети се седнал на пейка в увеселителен парк и виж себе си на предната седалка на влакче на ужасите. Виж как косата ти се вее във вятъра, докато влакчето тръгва надолу по първия голям наклон.

Сега го сравни с това, което би преживял, ако всъщност беше седнал на предната седалка, държейки се за предпазния парапет на влакчето, високо във въздуха, и виждаш наклона пред себе си.

Различно ли е? Провери си пулса, ако не усетиш повече "живец" от това да си във влакчето, гледайки релсите надолу. Също така е и по-евтино от кафето за разсънване сутрин.

За самокритиката, например, обикновено е нужна гледна точка, различна от твоята собствена – сякаш си извън себе си, докато наблюдаваш и съдиш.

Емоционалният термостат: Как работи асоциирането и дисоциирането

Когато си асоцииран в някой спомен, ти отново преживяваш емоцията, която си имал тогава. Когато си дисоцииран, виждаш себе си как изпитваш тези чувства там, в картината, но без да ги усещаш в тялото си.

Възможно е и да имаш и съвсем ново чувство към събитието, когато наблюдаваш себе си в него. Това се случва, ако някой те попита: "Как се чувстваш от това, че се чувстваш ядосан?" За да отговориш на този въпрос, е нужно да "изскочиш" от картината и да имаш ново чувство за събитието като наблюдател, а не като участник.

Това е много ефективен начин да промениш реакцията си.

Идеалната стратегия: Асоцииране с приятното, дисоцииране от неприятното

Идеалната ситуация е да си припомняш всички приятни спомени асоцииран, за да можеш лесно да се наслаждаваш на всички положителни чувства, които вървят с тях. Когато си дисоцииран от неприятните си спомени, пак разполагаш с цялата информация за това, което може би е добре да избягваш или да се справяш по-добре с него в бъдеще, но без неприятната емоционална реакция.

Защо ти е да се чувстваш зле отново? Не ти ли беше достатъчно още първия път?

Много хора правят точно обратното: асоциират се с всяко неприятно нещо, което им се е случвало някога, и моментално го усещат. В същото време, приятните им преживявания са само бледи, далечни, дисоциирани образи.

Разбира се, има и други възможности. Някои хора са склонни винаги да се дисоциират. Тях често ги описват като "обективни", "рационални" или "дистанцирани" хора – често срещано сред учени и инженери. Можеш да ги научиш как да се асоциират, ако искат, и да възстановят някаква емоционална връзка с преживяванията си.

Вероятно се сещаш за моменти, когато това би било истинско предимство за тях – например, правенето на любов е много по-приятно, ако си в тялото си, чувствайки всички тези усещания, вместо да наблюдаваш себе си отстрани.

Други пък са склонни винаги да се асоциират: те моментално изпитват всички чувства от минали преживявания, независимо дали са добри или лоши. Тези хора често са описвани като "експресивни", "емоционални" или "импулсивни". Много от проблемите им могат да бъдат решени, като ги научиш да се дисоциират в подходящите моменти.

Дисоциацията може да се използва дори за контрол на болката. Когато се наблюдаваш отстрани как изпитваш болка, ти не си в тялото си, за да я почувстваш.

Как да препрограмираш мозъка си за повече щастие и по-малко страдание

Можеш да си направиш огромна услуга, като отделиш малко време да прегледаш няколко от неприятните си спомени дисоциирано. Експериментирай колко далече трябва да "преместиш" картините, така че хем да можеш да ги виждаш достатъчно ясно, за да си взимаш поуките, хем да ти е комфортно докато ги наблюдаваш.

След това разгледай серия от приятни преживявания, като отделиш време да се асоциираш с всяко едно и да им се насладиш напълно.

Това, на което учиш мозъка си, е да се асоциира с приятните спомени и да се дисоциира от неприятните. Скоро мозъкът ти ще схване идеята и ще започне да го прави автоматично с всички останали твои спомени.

Да научиш някого как и кога да се асоциира или дисоциира е един от най-дълбоките и цялостни начини да промениш качеството на преживяването на човек, и поведението, което произтича от него. Дисоциацията е супер полезна за изключително неприятните спомени.

Практическо упражнение: Промяна на емоционалния заряд на спомените

Ето едно просто упражнение, което можеш да направиш още сега, за да усетиш силата на тези техники:

Избери един леко неприятен спомен (нищо травматично, просто нещо дразнещо)
Забележи как си го представяш в ума си:
- Цветно ли е или черно-бяло?
- Голямо или малко?
- Близо или далеч?
- Виждаш ли себе си в него или гледаш през собствените си очи?
Сега експериментирай с тези настройки:
- Ако си асоцииран (гледаш през очите си), излез от картината и се виж отстрани
- Направи образа черно-бял
- Намали размера му, докато стане малък като пощенска марка
- Избутай го далеч от себе си
- Добави някаква шантава музика за фон
Обърни внимание как се променя емоционалната ти реакция към този спомен
Сега си помисли за някой приятен спомен и направи обратното:
- Ако си дисоцииран (виждаш себе си отстрани), влез в картината и гледай през очите си
- Направи го голям, ярък и цветен
- Приближи го към себе си
- Добави любимата си музика като фон

Може би вече започваш да осъзнаваш, че си способен съзнателно да променяш емоционалния заряд на спомените си, просто като промениш начина, по който си ги представяш вътрешно.

Защо това е толкова важно за ежедневието ти?

Тези техники не са просто интересни психологически трикове. Те са мощни инструменти, които можеш да използваш всеки ден, за да:

Намалиш стреса и тревожността, като се дисоциираш от неприятни ситуации
Увеличиш мотивацията си, като се асоциираш с желаните резултати
Подобриш комуникацията си, като виждаш ситуациите от гледната точка на другите
Преодолееш негативни емоции от миналото
Взимаш по-балансирани решения, като разглеждаш проблемите от различни перспективи

Представи си да можеш да превключваш между тези различни гледни точки толкова лесно, колкото сменяш каналите на телевизора. Това е умение, което можеш да развиеш с малко практика.

Приложение в реалния живот: Истории на успех

Нека ти разкажа за няколко реални примера как хората използват тези техники:

Мария (имената са променени) имаше ужасен страх от публично говорене. Всеки път, когато трябваше да говори пред хора, тя се асоциираше с всички предишни неуспехи и се чувстваше парализирана от страх. Научих я да се дисоциира от тези спомени и да се асоциира с моменти, когато се е чувствала уверена и спокойна. Само след няколко сесии, тя можеше да говори пред публика без парализиращия страх.

Георги имаше проблем с гнева. Лесно избухваше дори при най-малката провокация. Научих го да "излиза" от ситуацията и да я поглежда отстрани, все едно гледа филм. Това му даде пространството да реагира по-спокойно и обмислено.

Ирина не можеше да преодолее раздялата с партньора си. Всеки път, когато си мислеше за него, тя се асоциираше с болката и загубата. Помогнах й да се дисоциира от тези спомени и да ги види от перспективата на времето – как ще гледа на тази раздяла след 5 години. Това й помогна да започне да се освобождава от емоционалната болка.

Какво следва? Фобиите и бързата промяна

Надявам се тези мисловни експерименти да са ти показали колко голяма сила се крие в способността ти да променяш гледната си точка и начина, по който "складираш" преживяванията си. И това е само върхът на айсберга!

В следващия имейл ще разгледаме как тези принципи се прилагат за едни от най-интензивните човешки преживявания – фобиите, и ще видим как бързата промяна е не просто възможна, но и естествена за мозъка.

Ще научиш как хора, които са имали парализиращи фобии в продължение на десетилетия, могат да ги преодолеят за по-малко от час, използвайки точно тези техники за промяна на перспективата и дисоциация.

Междувременно, те каня да експериментираш с упражненията, които ти споделих днес. Практикувай ги редовно и обръщай внимание на промените, които забелязваш в начина, по който възприемаш света и реагираш на него.

Благодаря ти, че следиш бюлетина ми!

– Ивета